— Снощи се срещнах с генерал Гьоринг и той ми довери, че германската армия ще прегази чехите не за седмици, а за дни. „А Прага ще бъде срината със земята.“ Това бяха думите му.
От другата страна на масата Кадоган изпръхтя презрително.
— Гьоринг очевидно има интерес да представя чехите като слаб противник. Това не променя факта, че те имат силна армия и добри отбранителни съоръжения. Могат да се държат и с месеци.
— Само че, както току-що чухте, полковник Мейсън — Макфарлън не споделя това мнение.
— С цялото ми уважение, Хорас, какво знае той по въпроса?
Кадоган беше дребен, обикновено мълчалив мъж, но Легат усещаше, че е решен да брани прерогативите на Външното министерство като петел кокошките си.
— С не по-малко уважение от моя страна, Алек, човекът всъщност беше там, на място, за разлика от всички нас.
Министър-председателят остави перодръжката.
— Благодаря ви много, че дойдохте чак от Берлин да се срещнете с нас, полковник. Беше извънредно полезно. Всички ви желаем безопасно пътуване обратно до Германия.
— Благодаря, господин министър-председател.
Когато вратата се затвори, Чембърлейн каза:
— Помолих Хорас да доведе полковника със себе си в Лондон, за да ни докладва лично, понеже този аспект на обстановката ми се струва решаващ. — Той огледа седящите около масата. — Да допуснем, че чехите рухнат още преди края на октомври. Как ще убедим британския народ, че си струва да продължаваме войната през цялата зима? Това означава да искаме от тях най-големи жертви и в името на какво? Вече приехме, че судетските немци никога не е трябвало да бъдат предавани под чешка власт.
— Това определено е позицията и на Задморските територии — каза Халифакс. — Днес те ни дадоха ясно да разберем, че техните хора няма да влязат във война по такъв маргинален проблем. Америка няма да се включи. Ирландците ще останат неутрални. Започвам да се питам откъде ще намерим съюзници.
— Остават руснаците, разбира се. Все забравяме, че те имат договор с чехите — каза Кадоган.
Около масата се разнесе предпазлив ропот. Министър-председателят се намеси:
— Последния път, когато погледнах картата, Алек, Съветският съюз нямаше обща граница с Чехословакия. Единственият начин, по който биха могли да се намесят, е като нахлуят в Полша или в Румъния. В такъв случай и едната, и другата биха се включили във войната на германска страна. Но дори и да оставим географията, представяш ли си Сталин като наш съюзник в кръстоносен поход за защита на международното право? Самата идея за това е гротескна!
— Стратегически кошмар би било, ако това се разрасне в световна война и се наложи да се бием с Германия в Европа, с Италия в Средиземно море и с Япония в Далечния изток — каза Горт. — При един такъв сценарий бих отбелязал, че самото съществуване на Империята ще бъде поставено на карта.
— Ние сме на път да се озовем в най-отвратителната каша, а на мен ми се струва, че имаме само един изход — отвърна Уилсън. — Съставих телеграма, с която казваме на чехите, че по наше мнение трябва да приемат условията на хер Хитлер преди изтичане на срока му в два часа утре следобед: да се изтеглят от Судетската област и да го оставят да я окупира. Това е единственият сигурен път да не бъдем въвлечени в една война, която много скоро може да се разрасне до невероятни мащаби.
— А ако откажат? — попита Халифакс.
— Според мен няма да посмеят. Ако все пак го направят, поне ще знаем, че Обединеното кралство няма повече никакви морални задължения да се намесва. Ще сме направили всичко по силите си.
Настана тишина. Министър-председателят заключи:
— Този план поне има предимството, че е прост.
Халифакс и Кадоган се спогледаха. И двамата заклатиха глави — Халифакс бавно, Кадоган по-енергично.
— Не, господин министър-председател, това ще ни превърне на практика в съучастници на германците. Нашият престиж на световната сцена ще се срине, а с него и Империята.
— А французите? — добави Халифакс. — Ще ги поставим в неудържима позиция.
— Да са мислили, преди да дават гаранции на Чехословакия, без да се допитат до нас — каза Уилсън.
— За бога! — повиши глас Кадоган. — Тук не се пазарим с профсъюзите, Хорас. Няма как да оставим Франция да се бие сама с Германия.
Уилсън отвърна невъзмутимо:
— Но нали лорд Горт току-що каза, че Франция няма намерение да влиза във война? Ако не броим някоя и друга престрелка, французите ще си стоят зад линията „Мажино“ до лятото.
Началник — щабовете започнаха да говорят един през друг. Легат забеляза как министър-председателят погледна към часовника над камината, после отново насочи вниманието си към речта. Без неговото решаващо участие съвещанието твърде скоро се разпадна на глъч от отделни разговори. Способността на Чембърлейн да се концентрира будеше възхищение. Караше седемдесетата си година, но не се спираше — също като големия часовник в коридора: тик-так, тик-так…