Светлината, която влизаше през високите прозорци, бе започнала да отслабва. Часът бе станал седем и трийсет. Легат реши, че трябва да каже нещо.
— Господин министър-председател — прошепна той. — Боя се, че от Би Би Си ще трябва да влязат, за да разположат оборудването.
Чембърлейн кимна. Огледа присъстващите около масата и каза тихо:
— Господа? — Изведнъж разговорите утихнаха. — Страхувам се, че трябва да прекъснем дотук. Очевидно ситуацията не би могла да бъде по-сериозна. Разполагаме с по-малко от двайсет часа до изтичането на германския ултиматум. Господин външен министър, бихте ли останали да поговорим още малко за телеграмата до чешкото правителство? Хорас, ще отидем в твоя кабинет. Алек, ела и ти. Благодаря на всички.
Кабинетът на Уилсън беше непосредствено до Заседателната зала и в него се влизаше през вътрешна врата. Често пъти, докато министър-председателят работеше сам на голямата маса с форма на ковчег, тази врата оставаше отворена, за да може Уилсън да влиза и да излиза, когато реши. Пресата го описваше като Сивия кардинал на Чембърлейн, но според Легат това описание не оценяваше напълно доминиращата роля на премиера — в отношенията между тях Уилсън беше по-скоро незаменимият слуга. Той се носеше безшумно из коридорите на Даунинг Стрийт, наблюдавайки въртенето на колелата на държавното управление със зоркия поглед на охрана в универсален магазин. На няколко пъти, докато работеше на бюрото си, Легат бе усетил зад гърба си чуждо присъствие и се бе обърнал, за да види как Уилсън го наблюдава мълчаливо от вратата — отначало с безизразно лице, което след няколко секунди се разтягаше в лукава изнервяща усмивка.
Техниците от Би Би Си развиваха кабели по килима и бяха поставили микрофон на стойка върху заседателната маса в далечния край на залата, откъм колоните. Беше голям цилиндричен предмет, изтънен в Долния си край; по форма наподобяваше отрязан връх на артилерийски снаряд. Отстрани до него имаше високоговорител и още някакви загадъчни устройства. Сайърс и Клевърли влязоха да гледат. Сайърс каза:
— От Би Би Си питаха дали може да излъчват на живо и изказването на премиера пред парламента утре.
— Ние не решаваме тези неща — отвърна Клевърли.
— Знам. Това очевидно би създало прецедент. Насочих ги към главния секретар на парламентарната група.
Точно в осем без пет министър-председателят излезе от кабинета на Уилсън, следван от Халифакс и Кадоган. Уилсън се появи последен. Изглеждаше видимо раздразнен. Легат си каза, че сигурно пак се е препирал с Кадоган. Това беше другата голяма полза от Уилсън — да замества началника си практически във всичко. Министър-председателят го използваше да подхвърля идеи от негово име, след което мълчаливо наблюдаваше реакциите, без да излага своите възгледи и да рискува авторитета си.
Чембърлейн седна пред микрофона и разстла страниците с речта си на масата. Ръцете му трепереха. Един лист падна на пода и той трябваше да се наведе сковано, за да го вдигне. Промърмори:
— Треперя като желе.
Той поиска чаша вода. Легат му наля от каната в средата на масата. В старанието си я препълни. Капки вода заблестяха като мъниста по полираната повърхност.
Тон техникът от Би Би Си ги накара да седнат в отсрещния край на залата.
Отвън, над градината и Хорс Гардс Парейд, бе паднал мрак. Биг Бен отброи осем удара.
По високоговорителя прозвуча ликторски глас:
— Тук е Лондон. Сега ще чуете министър-председателя, почитаемия Невил Чембърлейн, директно от Даунинг Стрийт десет. Неговата реч ще бъде предавана надлъж и шир в Империята, в континента Америка и в редица други чужди държави. Господин Чембърлейн?
До микрофона светна зелена лампичка. Министьр — председателят подръпна маншетите на ризата си и вдигна речта от масата.
— Искам да се обърна с няколко думи към вас, мъже и жени на Британия и на Империята, а вероятно и към други…
Той произнасяше отчетливо всяка сричка. Тонът му беше благозвучен, меланхоличен, вдъхновяващ като погребална песен.
— Колко ужасно, фантастично, невероятно е, че се налага тук да копаем траншеи и да мерим противогази заради спор в далечна страна между хора, за които не знаем нищо. Още по-невероятно е, че въпросният спор, който вече е уреден по принцип, се превръща в повод за война. Много добре разбирам причините, поради които чешкото правителство не може да приеме условията, поставени в германския меморандум…