„О, Ралф — помисли си Легат, — бедни, побъркан Ралф, ти предвиди всичко това.“
Той влезе и запали лампата. По навик извика „добър вечер“ на семейството си и зачака отговор. Но се виждаше, че всички са тръгнали, при това набързо. Коприненото сако, с което Памела бе дошла на обяда, висеше преметнато върху парапета на стълбището за горния етаж. Триколесният велосипед на Джон, полегнал на една страна, препречваше тесния коридор. Легат се наведе и го изправи. Стъпалата пукаха и скърцаха под краката му. Дървото беше прогнило. Съседите се оплакваха, че през преградната стена прониква влага. Но при все това Памела бе успяла да придаде на жилището известен шик — с изобилието от персийски килими и пурпурни завеси, букети от щраусови и паунови пера и старинни дантели. Тя имаше усет, както бе казала лично лейди Коулфакс. Една вечер бе напълнила къщата с ароматни свещи и я бе превърнала в приказен дворец. Но на следващата сутрин миризмата на влага си беше пак там.
Той се качи в спалнята им. Лампата беше повредена. Но от стълбищната площадка вътре влизаше достатъчно светлина, за да вижда какво върши. Ненужните дрехи бяха струпани на купчина върху леглото и разпилени по пода. Трябваше да прекрачи през бельото, за да стигне до банята. Той си взе бръснача, четката, сапуна, четката и праха за зъби, натъпка всичко в един несесер и се върна в спалнята да си търси риза. По Норт Стрийт бавно премина автомобил. Чуваше се воят на двигателя, включен на ниска предавка. За миг фаровете осветиха тавана; върху отсрещната стена пробяга светъл правоъгълник. Легат се спря с риза в ръка и се заслуша. Колата като че ли бе спряла, без да гаси двигателя. Той пристъпи към прозореца.
Беше малко купе с две врати. Тази на пътника до шофьора беше отворена. Някъде долу се чу изтракване. Миг след това човешка фигура с палто и шапка се отдалечи бързо от входа на къщата, качи се обратно в колата и дръпна вратата.
Легат прекоси с две крачки спалнята. Слезе през три стъпала надолу, спъна се във велосипеда и едва не се просна по очи на пода. Когато отвори входната врата, колата вече се скриваше зад ъгъла с Грейт Питър Стрийт. Секунда — две той остана загледан след нея, докато си поемаше дъх, след което се наведе и вдигна плика от изтривалката. Беше от плътна хартия и имаше официален вид — може би от някоя правна кантора? Името му беше написано погрешно: Лигет. Той мушна показалец под капачето на плика и внимателно го разкъса. Не извади веднага документа, а разтвори плика с два пръста и надникна вътре. Така бе свикнал да се подготвя за лоши новини, свързани с личните му финанси. И тогава едва различи в полумрака написаната на машина заглавка:
Berlin Mai. 30. 1938
OKW No. 42/38. g. Kdos. Chefsache (Streng geheim, Militar) LI
След десет минути Легат вече крачеше обратно към службата си. Навсякъде се виждаха признаци на нарастваща тревога: рубинена огърлица от стопове на автомобили, чакащи на опашка за гориво пред бензиностанцията; среднощно бдение със свещи пред Уестминстърското абатство, пеещо химни за мир; сребристо сияние от светлините на камерите пред Даунинг Стрийт 10, на чийто фон се очертаваха черните силуети на зяпачите.
Беше закъснял. Трябваше да се провира през тълпата, за да си пробие път до входа на Номер 10, вдигнал чантата с вещите си високо над главата.
— Извинете… Извинете…
Още с влизането си в сградата той видя, че положението е безнадеждно. Приземният етаж бе опустял. Министрите вече бяха тръгнали за съвещанието на кабинета, насрочено за 9:30.
Клевърли не беше в кабинета си. Легат постоя няколко секунди в коридора, като се чудеше какво да прави. Откри Сайърс на бюрото му, с цигара в ръка, загледан навън през прозореца. Сайърс реагира на отражението му в стъклото.
— Здрасти, Хю.
— Къде е Клевърли?
— В Заседателната зала; готов е, в случай че решат да изпратят на чехите телеграмата на Хорас.