Госпожица Уотсън, с която той делеше най-малкия кабинет, седеше прегърбена над бюрото си, точно както я бе оставил, заобиколена от стена от папки. Виждаше се само посивялото ѝ теме. Бе започнала кариерата си като машинописка още по времето на Лойд Джордж, за когото се говореше, че гонел момичетата на Даунинг Стрийт около заседателната маса. Трудно бе да си представи човек, че някога може да е гонил и госпожица Уотсън. Тя отговаряше за изготвянето на отговорите на премиера по въпроси в парламента. Сега вдигна глава и изгледа Легат над барикадата от папки.
— Клевърли беше тук, търсеше те.
— Сега при премиера ли е?
— Не, в кабинета си. Премиерът е в Заседателната зала с тримата големи.
Легат издаде звук, който можеше да мине едновременно за стенание и въздишка. Извървя обратно коридора до половината и надникна в кабинета на Сайърс.
— Казвай, Сесил, точно колко съм загазил?
Сайърс се извърна на стола си, за да го погледне.
Беше дребен мъж, със седем години по-възрастен, и изглеждаше вечно, неизлечимо и понякога дразнещо весел. Носеше същата колежанска вратовръзка като Легат.
— Боя се, че не избра подходящ ден за романтичен обяд, стари приятелю. — После понижи съчувствено глас. — Надявам се, че не го е понесла тежко.
Веднъж в момент на слабост Легат бе намекнал на Сайърс за семейните си проблеми. Оттогава не спираше да съжалява за това.
— Ни най-малко. Всичко е наред. Как е положението в Берлин?
— От поредната тирада на хер Хитлер изглежда, че нещата се влошават. — Сайърс замахна с ръка и стовари юмрук върху подлакътника на стола си. — Ich werde die Tschechen zerschlagen!
— Божичко. „Ще смачкам чехите!“
По коридора се разнесе енергичен глас:
— Аха, Легат, ето те и теб!
— Стискам палци — произнесе беззвучно Сайърс.
Легат направи крачка назад и се обърна, за да се озове срещу продълговатата мустаката физиономия на Озмънд Самърс Клевърли, известен сред персонала по неизяснени причини като Оскар. Главният личен секретар на премиера го викаше с показалец и Легат го последва в кабинета му.
— Трябва да призная, че съм разочарован от теб, Легат, и в немалка степен изненадан. — Клевърли, бивш военен, беше по-възрастен от останалите. — Да обядваш в „Риц“ в средата на международна криза. Може би това се смята за нормално във Външното министерство, но тук имаме други разбирания по въпроса.
— Моля за извинение, сър. Няма да се повтори.
— Ще благоволиш ли да обясниш?
— Имам годишнина от сватбата, а не можах да се свържа със съпругата ми, за да отменя резервацията.
Клевърли го изгледа втренчено. Той не си правеше труда да крие недоверието си към умните младоци от Финансовото и Външното министерство, които никога не бяха служили под пагон.
— Има моменти, когато семейството трябва да отстъпи на заден план, и сега е един такъв момент.
Главният личен секретар седна зад бюрото си и включи настолната лампа. Тази част от сградата гледаше на север, към градината. Неподрязаните дървета хвърляха вечна сянка на приземния етаж.
— Сайърс каза ли ти?
— Да, сър. Разбирам, че преговорите са се провалили.
— Хитлер огласи намерението си да обяви мобилизация в два утре следобед. Боя се, че ще настане адска паника. Сър Хорас би трябвало до пет да е тук, за да докладва на премиера. Довечера в осем премиерът ще направи радио обръщение към нацията. Искам ти да поемеш хората от Би Би Си. Ще разположат техниката си в Заседателната зала.
— Да, сър.
— В даден момент ще трябва да се проведе съвещание на кабинета, затова техниците им ще трябва да приключат бързо там. Премиерът ще се среща и с посланиците ни в страните от Общността. Началник-щабовете трябва да пристигнат всеки момент — веднага ги отведи при премиера. Освен това искам да водиш протокол на срещата, за да може после премиерът да докладва пред кабинета.
— Да, сър.
— Както знаеш, парламентарната ваканция се прекратява. Утре следобед премиерът ще държи реч относно кризата. Искам да събереш всички протоколи от съвещания и телеграми от последните две седмици и да ги подредиш хронологично.
— Да, сър.
— Боя се, че ще се наложи да прекараш нощта тук. — Зад мустаците на Клевърли пробяга нещо като усмивка. Той напомняше на Легат треньор по лека атлетика от второразредно частно училище. — Жалко, че имаш годишнина, но нищо не може да се направи. Можеш да спиш в стаята на дежурния на третия етаж.