Чембърлейн остави телеграмата и отпи глътка вода. Перото на Легат бягаше по плътната хартия: МП — последни новини от Берлин — провал в преговорите — яростна реакция на хер Хитлер — „Идната седмица ще сме във война"…
Разбира се, аз ще продължа с усилията за намиране на мирно решение, ако има такова, макар в момента да ми е трудно да видя какво още може да се направи. Но междувременно, боя се, трябва да сме готови за най-лошото.
Горт погледна към двамата си колеги.
— Господин министър-председател, изготвили сме меморандум. В него е представено колективното ни становище относно военната обстановка. Ще разрешите ли да ви прочета нашите заключения?
Чембърлейн кимна.
— „По наше мнение никакъв натиск, който Великобритания и Франция биха могли да окажат, било по море, по суша или по въздух, не би могъл да попречи на Германия да прегази Бохемия и да нанесе решително поражение на Чехословакия. Възстановяването на загубената териториална цялост на Чехословакия би могло да бъде постигнато само с поражението на Германия в резултат на продължителна борба, която още от начало трябва да придобие характер на война с всички средства.“
Никой не продумваше. Легат си даваше сметка за скърцането на перото му по хартията. Изведнъж бе започнало да се чува абсурдно силно.
най-после Чембърлейн каза:
— Това е кошмарът, от който винаги съм изпитвал ужас. Сякаш нищо не сме научили от последната война, та трябва да изживеем август хиляда деветстотин и четиринайсета още веднъж. Една по една страните от света ще бъдат въвлечени в този кошмар… и за какво? Вече казахме на чехите, че дори да спечелим, тяхната държава не може да продължи да съществува в сегашния си вид. Трите и половина милиона судетски немци имат право на самоопределение. Ето защо отделянето на Судетската област от Германия не може да бъде цел на съюзниците в една война. А за какво тогава да се бием?
— За върховенството на закона — подсказа Горт.
— Именно. За върховенството на закона. И ако нещата опрат дотам, ще се бием. Но, за бога, да можеше да намерим някакъв друг начин да го постигнем!
Министър-председателят допря за миг длан до челото си. Старомодната яка привличаше погледа върху изпъкналите жили на шията му. Лицето му беше пепеляво от изтощение. Но с усилие на волята той успя да си възвърне обичайния делови тон.
— Какви практически стъпки трябва да се предприемат сега?
— Незабавно ще изпратим две дивизии във Франция, както вече сме се договорили, за да демонстрираме солидарност — отвърна Горт. — До три седмици ще бъдат на позиция, а след още осемнайсет дни ще са напълно боеспособни. Но генерал Гамлен ни заяви недвусмислено, че до следващото лято французите не смятат да предприемат нещо повече от символични набези срещу Германия. Честно казано, съмнявам се да направят и това. Ще останат зад линията „Мажино“.
— Ще изчакат, докато им пратим по-сериозни подкрепления — добави Нюъл.
— Военновъздушните сили готови ли са?
Нюъл седеше с изправен гръб — слаб, с изпито лице, почти като скелет, с малки сиви мустаци.
— Длъжен съм да ви кажа, господин министър-председател, че за нас моментът едва ли би могъл да бъде по-неизгоден. На хартия имаме двайсет и шест ескадрили за защита на въздушното ни пространство, но само шест от тях са с модерни самолети. Едната със спитфайъри, останалите пет с хърикейни.
— Но готови ли са за бой?
— Някои са.
— Някои?
— Боя се, че имаме технически проблем с оръдията на хърикейните — замръзват на височина над четири хиляди и петстотин метра.
— Какво ми казвате вие?
Чембърлейн се надвеси напред, сякаш не беше чул добре.