— А, тая къща — рекох — е собственост на Мийкс Уордли Хилби Трети. Той живее сам-самичък там. — Помълчах малко. — Аз се познавах с него. По едно и също време бяхме в колежа Ексетър.
— О! — след доста дълга пауза се обади Джесика. — А смятате ли, че можем да го посетим?
— Сега го няма. Вече рядко остава в града.
— Колко неприятно — рече тя.
— Вие не бихте го харесали — казах й аз. — Той е много странен тип. В Ексетър побъркваше всичките възпитатели, като се подиграваше с правилника за униформата. В час трябваше да носим сака и вратовръзки, а нашият Уордли се издокарваше като принц от Армията на спасението.
В гласа ми изглежда бе прозвучало някакво обещание, защото тя се разсмя щастливо, но си спомням, че тъкмо когато започнах да й разказвам по-нататък, изпитах чувството, че не бива да продължавам — също толкова ирационално, колкото и неясно откъде появил се мирис на дим — но знаете ли, аз понякога мисля, че всички ние сме точно като радиопредавателни станции, а някои истории не бива да се излъчват в ефира. Нека обаче оставим това, че усещах ясно запрещението да продължавам (което знаех, че ще пренебрегна — малко ли говори това за една красива блондинка!), и в този миг, тъкмо когато търсех следващите думи, през годините изплува един образ, лъскав като монета от монетния двор, този на Мийкс Уордли Хилби Трети, на Уордли, крачещ непохватно с плътните си памучни панталони, обут в лачени бални обувки, с вехтия си смокинг, който носеше всеки ден в час (с това втрещяваше половината преподавателско тяло), атлазените му ревери, избелели и протрити, моравите му чорапи и светловиолетовата му папийонка се набиваха в очи като неонови реклами във Вегас.
— Господи — рекох на Джесика, — ние му викахме „тъпанарче“.
— Трябва да ми разкажете всичко за него — рече тя. — Моля ви.
— Знам ли — отвърнах. — В тази история има някои мръсни подробности.
— О, моля ви, разкажете ни — обади се Пангборн.
Едва ли имах нужда да бъда насърчаван.
— Отдавам всичко на бащата — започнах аз. — Положително има могъщо въздействие от страна на бащата. Той сега е мъртъв. Мийкс Уордли Хилби Втори.
— Как ги различавахте? — попита Пангборн.
— Ами на бащата винаги му викаха Мийкс, а на сина Уордли. Не ставаше объркване.
— А! — реагира той. — А те изобщо приличаха ли си?
— Не много, Мийкс беше спортист, а Уордли си беше Уордли. В детството му бавачките връзвали ръцете му към леглото. По нареждане на Мийкс. Смятали така да го спрат да онанира. — Погледнах към нея, сякаш да й кажа: „Ето за тази подробност се боях“.
Тя ми отвърна с усмивка, която приех, че означава: „Ние сме край огъня. Разкажи си историята“.
Направих го. Крайно внимателно се потрудих и подробно им разказах за юношеските години на Мийкс Уордли Хилби Трети, без за миг да се спра да се укорявам за скандалната промяна на мястото на действието от двореца на брега на Мексиканския залив в северното имение тук, на хълма, но пък нали го разказвах само на Понд и Пангборн? Какво значение има за тях, рекох си, къде се случва всичко?
И така продължих. Съпругата на Мийкс, майката на Уордли, била болнава и Мийкс си намерил любовница. Майката на Уордли починала, когато той беше за първа година в Ексетър, и скоро след това бащата се оженил за любовницата. И двамата не обичали Уордли. Той ги обичал още по-малко. Тъй като те държали една врата на третия етаж на къщата им заключена, Уордли решил, че точно това е стаята, в която трябва да влезе. Но не обаче преди да бъде изгонен от Ексетър в последния курс. Тогава му се бе предоставила възможността да си остане достатъчно дълго у дома, а баща му и новата му съпруга да отсъстват за една нощ. През първата вечер, когато това се случило, той събрал достатъчно сили, за да се промъкне по външния корниз на стената на сградата, на височина три етажа от земята, и да влезе през прозореца.
— Това ми харесва — обади се Джесика. — Какво имало в стаята?
— Открил — продължих да й разказвам аз — голям, старомоден фотоапарат с черно платно, поставен върху тежък триножник в един ъгъл, а на една лавица в библиотеката пет албума, подвързани с червена кожа. Било специална порнографска колекция. Петте албума съдържали големи снимки в цвят сепия на Мийкс, който се люби с метресата си.
— Онази, която сега му била жена? — попита Пангборн.
Кимнах. Според описанията на сина първите снимки трябва да са били направени в годината, в която Уордли се родил. Във всеки следващ албум се виждало как бащата и любовницата остаряват. Година или две след смъртта на майката на Уордли, не много време след новия брак, на снимките се появил друг мъж.