Това бе последната ми съзнателна мисъл, преди да заспя. И все пак никой от тези сценарии и почти нищо от тях не може да е истина — защото, когато се събудих на сутринта, на ръката си видях татуировка, каквато дотогава там нямаше.
Втора глава
Много неща има да разказвам за този ден, ала той не започна с някаква голяма припряност да се надигна. Истината е, че дълго се излежавах в леглото и не исках да поверя очите си на светлината. В мрака, който сам си бях наложил, аз се опитвах да реша какво бих могъл да си спомня за снощи, след като излязох от „Алеята на вдовицата“.
Действията ми не бяха нещо необикновено. Независимо колко бях пил, винаги можех да се прибера с колата у дома. Бях успявал да върна колата благополучно дори в нощи, когато други, ако са погълнали такова количество, биха заспали сладко на морското дъно. Влизах в къщата, добирах се до леглото и идвах на себе си сутринта с чувството, че мозъкът ми е разсечен с брадва. Не си спомнях нищо. Но ако това се окажеше единственият симптом и не изпитвах никакво друго неудобство, освен от оргията, която бях наложил на черния си дроб, всичко беше наред. След това другите ми разказваха какво съм бил правил. Щом не изпитвах боязън, значи не съм могъл да извърша нещо твърде ужасно. Краткосрочната амнезия не е най-голямата злина, ако човек притежава ирландска дарба за поглъщане на алкохол.
След като Пати Ларейн си тръгна обаче, аз се натъквах на нови явления, които бяха странни. Дали пиенето не ме караше трескаво да ровя корена на своята рана? Единствено мога да кажа, че сутрин паметта ми беше ясна и чиста, ала натрошена — и по-точно — разпаднала се на отломки. Всеки къс бе достатъчно отчетлив, но като парчета от мозайка, която е била разпиляна, сякаш не всичките бяха извадени от една и съща кутия. Което е, предполагам, все едно да се каже, че сега сънищата ми бяха толкова логични, колкото и паметта ми, или че паметта ми е толкова недостоверна, колкото и сънищата ми. Така или иначе, аз не различавах едното от другото. Подобно състояние е ужасно. Човек се събужда в абсолютен хаос за това, което е направил, или не е направил. Същото е, като да влезеш в лабиринта на пещера. Някъде по пътя тънката дълга нишка, която би трябвало да те изведе обратно, е скъсана. И тогава на всеки завой е възможно да вярваш, че си дошъл ето оттук, но и също така, че никога, не си бил там.
Разказвам това, защото се събудих на двадесет и петия ден и останах да лежа неподвижно цял час, преди да реша да отворя очи. Чувствах ужаса в такава близост, каквато не бях усещал, откакто излязох от затвора. Имаше сутрини в пандиза, когато ставаш от сън със съзнанието, че някакъв лош човек — далеч надхвърлящ представата ти какво значи лош — те дебне. Това бяха най-тежките сутрини в затвора.
Сега имах убеждението, че до края на деня ще ми се случи нещо лошо и ужасът ми бе свързан с това предчувствие. Но на всичко отгоре стана нещо изненадващо. Докато лежах със свирепо главоболие и се опитвах със затворени очи да наблюдавам паметта си — беше също като да гледаш филм, скъсан на безброй места — докато върху корема ми, гадно като олово тежеше мрачното страшно предчувствие, въпреки всичко случило се, имах ерекция, страхотна, огромна ерекция, като таран. Искаше ми се да шибам Джесика Понд.
За тази малка подробност се сещах често през следващите дни. Ала нека карам всичко по реда. Когато главата ви е като книга, на която й липсват страници — не, още по-зле, като две книги, всяка със своите празни места — е, тогава спазването на реда толкова наподобява добродетел, колкото и чистите подове в някой манастир. И така, твърдя само, че поради ерекцията ми беше спестен шокът, когато отворих очи и видях татуировката. Просто запомних факта. (Въпреки всичко в този миг не можех да си представя нито ателието, нито лицето на майстора на татуировката.) Този факт беше останал някъде у мен. При всичките ми злочестини, все пак беше любопитно. Колко много фасетки е в състояние да използва паметта! Да си спомните, че е било предприето дадено действие (дори ако не можете зрително да си го възпроизведете, е като да прочетете за някого във вестника. Еди-кой си присвоил осемдесет хиляди долара. Единственото, което сте възприели, е заглавието; фактът обаче остава в съзнанието ви. Следователно аз констатирах един факт за себе си. Тим Мадън имаше татуировка. Знаех го дори със затворени очи. Ерекцията ми напомняше за него.
В затвора постоянно отказвах да се сдобия с татуировка. И бездруго си бях истински престъпник. Независимо от това, човек не може да е бил три години в панделата и да не е понаучил доста неща за философията на татуировката. Бях слушал за тръпката. Един от четири или пет души получавал истинска тръпка на сексуална възбуда, когато го мушат с иглата. Не забравях също и как ме бе ударил хормонът за госпожа или госпожица Понд. Дали тя е била наблизо, когато майсторът ми беше правил щампата? Дали не ме е чакала в колата ми? Бяхме ли казали чао на Лони Пангборн?