Спомням си как отрязвах всеки стрък с ритуално търпение, как се опитвах да уловя мига, в който живецът на растението преминаваше през ножа в ръката ми, а то самото биваше прекършвано за следващ живот. Сега духовното му съществуване щеше да зависи от дарбата му да общува със случайното човешко същество — зло, порочно, съзерцателно, комично, чувствено, вдъхновено или просто гибелно — което приемеше да го изпуши. Опитах се наистина да изпадна в съзерцание, докато извършвах акта на прибиране на реколтата, ала (би могло да е заради неистовата паника сред буболечките или заради зловещата заплаха на урагана) приключих работата доста набързо. Против волята си започнах да сека растенията в корена и да ги събирам много бързо. За компенсация се опитах да ги изсуша внимателно като лек, и превърнах един голям килер в мазето, неизползван за нищо досега, в импровизирана сушилня; там, на тъмно (предварително поставих купички със сода за хляб, за да може продуктът да не се овлажнява) „Мери Джейн“ беше обезпечена с реална възможност за почивка през следващите няколко седмици. След като окърших листата и пъпките обаче, и след като ги затворих херметически в малки стъклени бурканчета от кафе с червени гумени тапи (отвращаваше ме мисълта да използвам специално фолио или найлонови пликове за материя, фина като тази) и когато фактически започнах да я пуша, установих, че нещо от онзи час на бясното й прибиране се съдържаше във всяка доза. Двамата с Пати имахме схватки, в които прозвучаха нови нотки в грозните чувства — пристъпите на ненавист се смениха от кървава ярост в гърлото.
Нещо повече, тази реколта от марихуана (която започнах да наричам „Жилото на урагана“) започна да оказва невероятно въздействие върху главата на Пати. Пати Ларейн вярваше, че притежава способности на медиум, което, ако се позовем на „бръснача“ на Окам, предлага всички необходими обяснения защо бе предпочела Провинстаун пред Палм Бийч — в смисъл че спираловидната форма на нашето крайбрежие и извивката на океана, както твърдеше Пати, притежавали резонанс, към който тя била чувствителна. Веднъж, когато бе пийнала, тя ми каза:
— Винаги съм била човек на живота. Когато в гимназията ходех да викам по мачовете, още тогава знаех, че ще живея както си искам. Мислех, че ще е адски жалко, ако не успея да изчукам половината отбор.