Този процес на себеотдаване ги подготвил за мъдростта на самоуважението. Като давали на другите, те започнали да разбират, че другите наистина заслужавали това и така започвали да осъзнават, че всеки заслужава да бъде обичан. И накрая разбрали, че те също са достойни да получават.
Тук на Земята, ако малкото момиче усеща, че майка му получава любов, автоматично започва да чувства стойността си. То може лесно да преодолее венерианската натрапчива потребност да дава прекомерно много. На него не му е нужно да преодолява страха, че е недостойно да получава, защото се идентифицира със своята майка. Ако майка му е научила тази мъдрост, детето автоматично я усвоява, като наблюдава и възприема усещанията на майка си. Ако майката е свикнала да получава, тогава и детето се научава на това.
Венерианките обаче нямали модели за подражание, така че са им били необходими хиляди години, за да изоставят манията си за себеотдаване. Като постепенно осъзнали, че другите са достойни да получават, те разбирали, че и те са достойни за това. В този магически момент марсианците също осъществявали своята трансформация и започнали да строят космически кораби.
Когато жената разбере, че наистина заслужава да бъде обичана, тя отваря вратата за любовта на мъжа. Но когато са й необходими десет години на прекалено отдаване в брака, за да осъзнае, че заслужава повече, иска й се да затвори тази врата и да не му даде никаква възможност. Тя най-често се чувства по следния начин: „Дадох ти толкова много, а ти ме пренебрегна. Имаше своя шанс. Аз заслужавам повече. Вече не ти вярвам. Твърде уморена съм и нямам какво да ти дам. Няма да ти позволя да ме нараниш отново.“
В такива случаи уверявам жените, че не трябва да дават повече, за да имат по-добри взаимоотношения. Партньорът им в действителност ще им даде повече, ако те му дадат по-малко. Когато мъжът в пренебрегвал нейните потребности, те и двамата като че ли са били в състояние на сън. Когато тя се събуди и си спомни своите потребности, той също ще се събуди и ще поиска да й даде повече.
Мога без какъвто и да било риск да предскажа, че партньорът й ще се събуди от пасивното състояние, в което се намира, и наистина ще извърши много от промените, които тя е очаквала от него, Когато тя престане да дава прекалено много от себе си, тъй като вече вътрешно се чувства достойна, той излиза от „пещерата“ си и започва да строи космически кораби, за да дойде и да я направи щастлива. Може да му отнеме доста време, докато се науми да й дава повече, но най-важната стъпка е направена — той осъзнава, че я в пренебрегвал, и иска да се промени.
Може да се случи и обратното. Обикновено когато мъжът разбере, че е нещастен, и поиска повече любов в живота си, жена му изведнъж се променя и започва отново да го обича. Стените на неприязън започват да се топят и любовта оживява. Ако партньорите дълго са се пренебрегвали, може да мине доста време, докато наистина се излекуват от натрупаната неприязън един към друг, но е напълно възможно.
Много често, когато единият партньор извърши положителна промяна, другият прави същото. Това съвпадение е едно от магическите неща в живота, Когато ученикът е готов, учителят се появява. Когато зададете въпрос, тогава ще получите и отговор. Когато наистина сте готови да получавате, тогава ще възникне възможността да получите онова, от което се нуждаете. Когато венерианките били готови да получат, марсианците били готови да дадат.
Как мъжът се научи да дава
Мъжът най-много се страхува, че не е достатъчно добър или че е некомпетентен. Той преодолява този страх, като се стреми да увеличи силата и компетентността си. На първо място в живота му стоят успехът, постиженията и ефективността на действията му. Преди да открият венерианките, марсианците били толкова заети с постигането на тези качества, че не се интересували от никого и от нищо друго. Мъжът изглежда най-безразличен, когато го е страх.
Мъжът най-много се страхува, че не е достатъчно добър и че е некомпетентен.
Тъй както жените се страхуват да получават, мъжете се страхуват да дават. Да започне да се раздава на другите за мъжа означава да поеме риска да се провали, да бъде порицан или да не бъдат одобрени действията му. Тези последици са много болезнени за него, защото дълбоко в подсъзнанието му се крие погрешното убеждение, че не е достатъчно добър. То се е оформило и утвърждавало в детството му всеки път, когато той е смятал, че от него са очаквали да се представи по-добре. Когато уменията му остават незабелязани или неоценени, дълбоко в подсъзнанието му започва да се оформя погрешното убеждение, че той не е достатъчно добър.