4. Той трябва да намери себе си. Тази четвърта причина става много важна, когато мъжете са влюбени. В някои моменти те започват да губят и забравят същността си. Могат да почувстват, че прекалената интимност им отнема силата. Те трябва да регулират докъде може да стигне близостта им. Когато се сближат твърде много и могат да изгубят себе си, алармените им звънчета звънват и те тръгват към „пещерата“. Така те се възстановяват и намират отново своята любвеобилна и силна същност.
Жените говорят по много причини. Понякога жените говорят по същите причини, поради които мъжете мълчат. Ето четири обичайни причини, поради които жените говорят:
1. За да предадат или получат информация. Това обикновено е единствената причина, поради която мъжът говори.
2. За да проучат и открият какво точно искат да кажат самите те. Той спира да говори, за да определи вътре в себе си какво иска да каже. Тя говори, за да мисли на глас.
3. За да се почувстват по-добре и по-съсредоточени, когато са потиснати. Той спира да говори, когато е притеснен. В „пещерата“ той има възможност да се успокои.
4. За да създадат интимност. Като споделя своите съкровени чувства, тя е в състояние да опознае своята любвеобилна същност. /Марсианецът спира да говори, за да намери отново себе си. Той се страхува, че прекалената интимност ще му отнеме същността./
Сега вече лесно можем да разберем защо без това жизнено важно разбиране за нашите различия и потребности и влюбените, и брачните двойки водят толкова много битки в своите взаимоотношения.
Важно е жените да разберат, че не трябва да се опитват да накарат мъжа да говори, преди той да е готов за това. Докато обсъждахме тази тема на един от моите семинари, една американка от индиански произход сподели, че в нейното племе майките съветвали младоженките да помнят, че когато мъжът е потиснат или напрегнат, той ще се оттегли в „пещерата“ си. Жената не трябва да приема това като лична обида, защото то ще се случва от време на време. Това не означава, че той не я обича. Те я уверявали, че той ще се върне. И най-важното — те предупреждавали младата жена никога да не го следва. В противен случай щял да я изгори змеят, който пазел „пещерата“.
Много излишни конфликти възникват от това, че жената иска да отиде с мъжа в „пещерата“. Жените просто не разбират, че мъжете наистина имат нужда да останат сами и да мълчат, когато са разстроени. Мъжът се оттегля в „пещерата“ си, а жената не разбира какво точно става. Тя естествено се опитва да го накара да говори. Ако има проблем, тя се надява да му помогне, като го изведе навън и го накара да говори за това.
Тя го пита:
— Какво става? Нещо не е ли наред? Той казва:
— Нищо.
Но тя усеща, че той е потиснат. Чуди се защо не сподели чувствата си. Вместо да го остави да се оправи сам в „пещерата“, тя неволно прекъсва този вътрешен процес. Пита го отново:
— Знам, че нещо те измъчва, кажи ми какво е? Той отново отговоря:
— Нищо.
— Не е нищо — казва тя. — Нещо те тревожи. Какво чувстваш?
— Слушай, добре съм. А сега ме остави на мира — казва й той.
— Как можеш да се държиш така с мен? Ти дори не разговаряш с мен. Откъде мога да знам как се чувстваш? Ти не ме обичаш. Чувствам се изоставена.
В този момент той губи контрол върху себе си и започва да й казва неща, за които по-късно ще съжалява. Какво се случва? Змеят излиза и я изгаря с огнения си дъх.
Когато марсианците говорят
Жените могат да се опарят не само когато несъзнателно нарушават самоанализа на мъжа, но и когато погрешно разбират думите му — предупреждение, че или е в „пещерата“ си, или е на път към нея. Когато го запитат: „Какво има?“, марсианецът ще каже нещо кратко като „Няма нищо“ или „Всичко е наред“.
Тези кратки сигнали са обикновено единственият начин, който дава възможност на венерианката да разбере, че трябва да го остави да се справи сам с чувствата си. Вместо да кажат: „Потиснат съм и известно време трябва да остана сам“, мъжете просто мълчат.
Следващата таблица съдържа шестте най-често срещани кратки предупредителни сигнала, както и отговорите, които жените несъзнателно дават по един натрапчив и неподходящ начин.
| Когато жената попита „Какво има?“ | |
|---|---|
| Мъжът казва: | А жената може да му отговори: |
| „Наред съм“ или „Всичко е наред.“ | „Знам, че нещо не е наред. Кажи ми какво има?“ |
| „Добре съм“ или „Всичко върви добре.“ | „Но ти изглеждаш потиснат. Нека поговорим.“ |
| „Няма нищо.“ | „Искам да ги помогна. Знам, че нещо те тревожи. Какво е то?“ |
| „Всичко е както трябва.“ | „Сигурен ли си? Ще бъда щастлива да ти помогна.“ |
| „Дребна работа.“ | „Но нещо те безпокои. Мисля, че трябва да поговорим.“ |
| „Нямам проблеми.“ | „Но това е проблем. Бих могла да ти помогна.“ |