Ако поведението му ви притеснява, изчакайте, когато сте сами, и споделете с него чувствата си, Не му казвайте как „трябва да се държи“ или че греши; вместо това споделете честно чувствата си с обич и без излишни приказки. Можете да кажете: „Онази вечер на партито не ми хареса, че бе толкова шумен. Когато съм с теб би ли опитал да бъдеш по-сдържан?“ Ако той се разстрои и не хареса забележката ви, просто се извинете за своята критичност.
Изкуството да се отговаря отрицателно и да се иска подкрепа се обсъжда подробно по-нататък. А кога е най-подходящото време за провеждане на такива разговори, ще разберем в следващата глава.
Мъжът може да почувства, че се задушава, когато жената се опитва да го утеши или да му помогне да реши проблема си. Той като че ли долавя недоверието й, че може да реши проблемите си. Може да се почувства под контрол, ако реши, че тя се държи с него като с дете или че иска до го промени.
Това не означава, че мъжът не се нуждае от любов, която да го успокои. Жената трябва да разбере, че го подкрепя, като се въздържа да му предлага нежелани съвети как да реши проблемите си. Той се нуждае от любящата й подкрепа, но по различен начин от нейния. Да се въздържате да коригирате поведението на мъжа или да се опитвате да подобрите нещо в него са всъщност начини да го подкрепите. Съветите могат да бъдат полезни само ако той изрично ви ги поиска.
Мъжът търси съвет или помощ само тогава, когато вече е направил това, което е по силите му. Ако получи твърде много помощ или я получи твърде рано, той ще изгуби чувството си за власт и сила. Той става или мързелив, или несигурен. Инстинктивно мъжете се подкрепят един друг, като не предлагат съвети или помощ, освен ако не ги помолят за това.
Когато решава проблемите си, мъжът знае, че първо трябва да измине известно разстояние сам и едва след това може да поиска помощ, ако се нуждае от нея. Само тогава той няма да загуби силата, Властта и достойнството си. Да се предлага помощ на мъж в неподходящо време може лесно да се възприеме като обида.
Дори когато мъжът реже пуйката за Коледа и партньорката му не спира да му дава съвети, той чувства, че му нямат доверие. Той й се противопоставя, тъй като е решил да свърши всичко сам, по свой начин. От друга страна, ако мъжът й предложи помощ в рязането на пуйката, тя приема това като знак на обич и грижа.
Когато жената предложи на съпруга си да се вслуша в съвета на някой експерт, той може да се обиди. Спомням си една жена, която ме попита защо съпругът й се бе ядосал в такава ситуация. Обясни ми, че веднъж, преди да правят любов, тя го попитала дали е прегледал бележките си от магнетофонния запис на моя лекция за тайните на големия секс. Тя не бе разбрала, че това е обидно за него. Въпреки че бе харесал моите лекции, той не искаше тя да му казва какво да прави, като му напомня да следва моите съвети. Той искаше тя да му вярва, че знае какво да направи!
Докато мъжете искат жените да им вярват, жените искат внимание. Когато мъжът попита жената със загрижен израз на лицето: „Какво има, мила?“, тя се чувства успокоена от неговото внимание. Когато по подобен загрижен и внимателен начин тя попита мъжа: „Какво има, скъпи?“, той може да се почувства обиден или отблъснат защото остава с впечатлението, че тя не вярва, че той ще се справи с проблемите.
За мъжа е много трудно да направи разлика между споделянето на чувства и съчувствието. Той мрази да го съжаляват. Жената може да каже: „Толкова съжалявам, че те обидих.“ Той ще отвърне: „Няма значение“, и ще отблъсне подкрепата й. Но тя от своя страна обича да го чува да казва: „Съжалявам, че те обидих“. Тогава тя чувства, че той наистина я обича. Мъжете трябва да намерят начини да показват вниманието си, докато жените трябва да открият начини да изразяват доверието си.
За мъжа е много трудно да направи разлика между споделянето на чувства и съчувствието й. Тони мрази да го съжаляват.
Наскоро след женитбата ми с Бони, една вечер преди да отпътувам за семинара си през уикенда, тя ме попита в колко часа ще ставам. След това в колко часа ми е полетът. После пресметна нещо наум и ме предупреди, че нямам много време до излитането на самолета. Тя мислеше, че ми помага, но аз не се чувствах по този начин. Беше ми обидно. Бях пътувал по света 14 години, за да водя курсове, и никога не бях изпускал самолета си.
На сутринта, преди да замина, тя ми зададе няколко въпроса като: „Взе ли си билета? Взе ли си портфейла? Имаш ли достатъчно пари? Взе ли си чорапи? Знаеш ли къде ще отседнеш?“ Тя мислеше, че изразява любовта си, но аз чувствах, че ми няма доверие, и се дразнех. Накрая й казах, че ценя добрите й намерения, но не обичам майчинска загриженост от този род.