Тя казва: „Наистина ли ще закараш бавачката? Това е чудесно. Благодаря ти!“ Дори когато е уморена и изтощена, тя отново ми дава благодарността и одобрението, от които се нуждая, за да се почувствам добър партньор.
Жената не смята, че трябва да покаже благодарност, защото допуска, че мъжът знае колко много цени неговата готовност да я изслуша. Но той не знае това. Когато тя говори за проблемите си, той трябва да получи уверение, че тя все още го обича и цени.
Мъжът се разстройва от проблемите, ако не направи нещо, за да ги разреши. Като му благодари, жената може да го накара да разбере, че той й помага и само като я изслушва.
Жената не трябва нито да потиска чувствата си, нито да ги променя, за да подкрепи партньора си. Тя трябва само да ги изрази така, че той да не се почувства атакуван, обвиняван или упрекван. Няколко малки промени могат да имат голямо значение.
Четирите вълшебни думи на подкрепа за мъжа са: „вината не е твоя.“ Когато жената дава израз на своята потиснатост, тя може от време на време да прекъсне, за да го окуражи с думите: „Наистина съм ти благодарна, че ме изслушваш, и ако прозвучи сякаш вината твоя, искам да знаеш, че не е така. Ти не си виновен.“
Жената трябва да се научи да чувства своя слушател и да се съобразява със склонността му да мисли за себе си като за пълен неудачник, когато тя говори за толкова много проблеми.
Онзи ден сестра ми се обади по телефона и започна да говори за трудностите, които преживяваше в момента. Докато я слушах, си повтарях, че за да я подкрепя, не трябва да й предлагам никакви решения. Тя просто имаше нужда от слушател. След като я слушах десет минути и от време на време подхвърлях възклицания като „Ъх-ъхъ“, „О“ и „Така ли!“, тя каза: „Е, благодаря ти, Джон. Сега се чувствам много по-добре.“
За мен бе много по-лесно да я изслушам, защото знаех, че не ме обвинява. Обвиняваше някой друг. По-трудно ми е, когато жена ми е нещастна, защото тогава мога да се почувствам обвинен. Когато обаче тя ме окуражава да я изслушам, като ми показва, че ме цени, ми е много по-лесно да бъда добър слушател.
Жената може да убеди мъжа, че вината не е негова ако тя действително не го обвинява или критикува. Но ако не може да се сдържи да не го нападне, тя трябва да сподели чувствата си с някой друг или да изчака докато й мине и се настрои за разговор с него. Тя би могла да сподели неприязнените си чувства с някой, който не я притеснява и би бил в състояние да й даде подкрепата, от която се нуждае. След това, когато е изпълнена с повече обич и склонност да прости, тя може спокойно да се обърне към партньора си, за да сподели с него чувствата си.
Мъжът често упреква жената, че го обвинява, когато тя заговори неволно за проблемите си. Това в много вредно за взаимоотношенията, защото блокира общуването.
Представете си, че жената казва: „Всичко, което правим, е само работа, работа и пак работа. Вече изобщо не се забавляваме. Станал си толкова сериозен.“ В този случай мъжът може лесно да почувства, че тя го обвинява.
Ако той се чувства обвинен, предлагам да не й отвръща със същото и да не казва: „Имам чувството, че ме обвиняваш.“ По-добре е да каже: „Неприятно ми е да казваш, че съм прекалено сериозен. Може би искаш да кажеш, че аз съм виновен, че вече не се забавляваме?“
Или може да каже: „Обидно ми е да ми казваш, че съм толкова сериозен и че вече не се забавляваме. Сигурно искаш да кажеш, че за всичко съм виновен аз?“
Освен това, за да подобри общуването, той може да й предложи изход, като каже: „Ти като че ли искаш да кажеш, че аз съм виновен, че работим толкова много. Така ли е?“
Или: „Като казваш, че вече не се забавляваме и че аз съм толкова сериозен, чувствам се така, сякаш казваш, че за всичко съм виновен аз. Така ли е?“
Всички тези отговори са почтителни и й дават възможност да оттегли обвиненията, които гой смята, че отправя към него. Когато тя каже: „О не, не казвам, че вината е твоя“, той вероятно ще почувства известно облекчение.
Друг подход, който намирам за много полезен, в да помните, че жената винаги има правото да бъде потисната и че щом се разтовари, ще се почувства много по-добре. Това съзнание ми позволява да се отпусна и да си спомня, че ако мога да слушам оплакванията й, без да ги приемам твърде лично, впоследствие тя ще ми бъде много благодарна. Дори и да ме обвинява, то няма да продължи дълго време.