За мъжа е трудно да говори, когато жената е настойчива. Тя несъзнателно го отблъсква, като го разпитва. Особено когато той не чувства потребност да говори. Жената погрешно приема, че мъжът „има нужда да говори“ и следователно „трябва“ да го направи. Тя забравя, че той е от Марс и не чувства като нея голяма потребност да разговаря.
Тя дори смята, че ако той не говори, значи не я обича. А да отблъснеш мъжа за това, че не говори, значи да му внушиш, че няма какво да каже. Мъжът трябва да чувства, че го приемат такъв, какъвто е, и по-късно той постепенно ще се довери. Той няма усещането, че жената го приема, когато иска от него да говори повече или се сърди, че той се отдръпва.
Мъж, който има нужда да се отдръпне надалеч, преди да се научи да споделя и да бъде откровен, трябва първо да се научи да изслушва жената продължително време. Неговата готовност да изслушва трябва да бъде оценена и по-късно той постепенно ще започне да споделя.
Колкото повече жената се опитва да накара мъжа да говори, толкова повече той ще й се противопоставя. Преките опити да се накара мъжът да говори не са най-добрият подход, особено ако той се отдръпва. Вместо да се чуди как може да го накара да говори, по-добре е тя да си зададе въпроса: „Как мога да постигна по-голяма интимност, да разговарям и общувам с моя партньор?“
Ако жената чувства потребност от повече разговори във взаимоотношенията си с мъжа, а повечето жени са такива, тя може да бъде инициатор на разговори при едно условие — ако очаква и приема понякога той да е готов както да разговаря, така и инстинктивно да се отдръпва.
Когато мъжът проявява готовност за разговори, вместо да му зададе 20 въпроса или да настоява той да говори, тя би могла да му каже колко го цени дори само за това, че я изслушва. В началото тя би трябвало да се опита да го окуражи да говори.
Например Маги би могла да каже: „Джеф, ще ме изслушаш ли? Имах много тежък ден и искам да говоря за това. Ще ми помогнеш да се почувствам много по-добре.“ След няколко минути тя може да направи пауза и да каже: „Наистина съм ти благодарна, че ме изслуша. Това означава много за мен.“ Тази оценка окуражава мъжа да чуе повече.
Без благодарност и окуражаване мъжът може да изгуби интерес, защото той остава с впечатлението, че неговото „слушане“ няма никакъв ефект. Той не разбира колко ценно е това за нея. Повечето жени обаче инстинктивно знаят колко важно е изслушването. Да се очаква от мъжа да знае това без известна практика значи да се очаква от него да прилича на жената. За щастие, след като получи благодарност за това, че е изслушал жената, мъжът научава стойността на разговора си с нея.
Когато мъжът не иска да говори
Сандра и Лари са женени от 20 години. Сандра искаше развод, а Лари искаше да подобри взаимоотношенията им.
Тя каза: „Как може да твърди, че иска да запази брака ни? Той не ме обича. Не чувства нищо Отдръпва се, когато искам да говоря с него. Студен и безсърдечен е. Крие чувствата си от двадесет години. Нямам желание да му прощавам. Няма да остана. Твърде уморена съм от опитите да го накарам да се отпусне и сподели чувствата си и да стане поне малко уязвим по отношение на мен.“
Сандра не знаеше, че и тя бе допринесла за проблемите помежду им. Мислеше, че за всичко е виновен той. Беше уверена, че е направила всичко възможно, за да внесе повече интимност в разговорите и общуването им, а той й се е противопоставял в продължение на двадесет години.
След като научи метафората за ластика и мъжете по време на моите семинари, тя избухна в сълзи и прости на съпруга си. Беше разбрала, че „неговият“ проблем е „техен“ проблем. Осъзна колко много бе допринесла за задълбочаването на конфликта.
Тя каза: „Помня първата година след сватбата ни, когато му се доверявах, говорех за чувствата си, а той просто си отиваше. Мислех, че не ме обича. След като това се случи няколко пъти, се отказах. Не исках да страдам отново. Не знаех, че в други случаи той може да ме изслуша. Не му дадох такава възможност. Исках да бъда неуязвима по отношение на него. Исках той първи да сподели чувствата си.“
Разговорите на Сандра с Лари приличат на разговори между глухи. Отначало тя се опитвала да го накара да говори, като му задавала серия въпроси. После, преди да може да сподели това, което иска, тя се разстройвала от кратките му отговори. Когато накрая дала израз на чувствата си, те били винаги едни и същи. Била потисната, че той не е откровен, любвеобилен и че не споделя чувствата си.