Умният мъж се научава да прави всичко, което е по силите му, за да помогне на жената да се почувства в безопасност при приливите и отливите й. Той се отказва от преценките и исканията си, за да й даде необходимата подкрепа. И в резултат на това се наслаждава на взаимоотношения, в които любовта и страстта се увеличават с годините.
Може би ще му се наложи да преживее няколко емоционални бури или да изпита жажда за известно време, но наградата ще бъде много по-голяма. Непросветеният мъж все още страда от бури и жажда, но тъй като не познава изкуството да обича жената, докато е в „кладенеца“, любовта им намалява и постепенно изчезва.
Когато тя е в „кладенеца“, а той в „пещерата“
Харис каза: „Опитах всичко, което научих по време на семинара. Наистина имаше ефект. Бяхме толкова близки. Имах чувството, че съм в рая. След това внезапно жена ми Кати започна да се оплаква, че гледам твърде много телевизия. Започна да се държи с мен, сякаш бях дете. Възникна голям спор помежду ни. Не знам какво се случи, Разбирахме се толкова добре.“
Това е пример какво може да се случи, когато действието на „вълната“ и на „ластика“ съвпаднат по време. След семинара Харис успя да даде повече от всякога на жена си и семейството си. Кати бе доволна. Не можеше да повярва на очите си. Сближиха се повече от всякога. Вълната й достигаше върха си. Това продължи две седмици и после една вечер Харис реши да остане до късно и да гледа телевизия. Ластикът бе започнал да се отпуска. Той трябваше да се оттегли в „пещерата“.
Когато той се оттеглил, Кати се почувствала много засегната. Вълната й бе започнала да се разбива. Тя възприе оттеглянето му като край на отново преживяната интимност. Изминалите две седмици бяха всичко, което тя е искала, и сега смяташе, че ще го изгуби. Още като малко момиче бе мечтала за такава интимност. Отдръпването му бе огромен шок за нея. За уязвимото малко момиче вътре в нея това бе все едно да дадеш бонбон на някое бебе и след това да му го вземеш, Беше много разстроена.
За марсианеца е трудно да разбере чувството на изоставеност, изпитано от Кати. Марсианската логика му казва: „Бях чудесен през изминалите две седмици. Това не ми ли дава право на малко почивка? Отдадох ти цялото си време, сега е време да се погрижа и за себе си. Трябва да си по-уверена и по-сигурна от всякога в моята любов.“
Венерианската логика в различна: „Последните две седмици бяха чудесни. Доверих ти се повече от всякога. Загубата на любвеобилното ти внимание за мен е по-болезнено от всякога. Започнах наистина да ти се доверявам и точно тогава ти се отдръпна.“
Като не се доверява и не се разкрива напълно, Кати прекарва години в самозащита да не бъде обидена. Но през тези две седмици на споделена любов тя започва да се доверява повече от всякога през живота си. Подкрепата на Харис прави безопасен контакта й със старите й чувства от детството.
Внезапно тя започва да се чувства както в детството си, когато баща й бил твърде зает, за да й обърне внимание. Миналите потиснати чувства на гняв и безсилие се наслагват върху решението на Харис да гледа телевизия. Без тях Кати би могла да приеме по-деликатно това желание на съпруга си.
Тъй като чувствата от миналото бликват отново, тя се чувства засегната от факта, че Харис предпочита да гледа телевизия. Ако можеше да сподели и обсъди болката си, това би довело до изблик на много силни чувства. Кати щеше да стигне до дъното и след това да се почувства значително по-добре. Отново щеше да поиска да вярва в интимността, дори със съзнанието, че може да я заболи, когато той неизбежно щеше отново да се отдръпне временно.
Харис обаче не разбира защо тя трябва да се обижда и й казва това. Започва спор. Да каже на жена, че не трябва да се чувства засегната, е най-лошото нещо, което един мъж може да изрече. Тогава боли още повече, все едно че бъркате с пръст в открита рана.
Когато жената се чувства обидена, думите й към мъжа могат да прозвучат като обвинение. Но ако получи обич и разбиране, обвинението ще изчезне. Докато опитите да й се обясни защо не трябва да се обижда могат само да влошат нещата още повече.
Понякога, когато а засегната, жената може да приеме с разума си, че на трябва да чувства обида. Емоционално обаче все още я боли и тя не желае да чуе от него, че не трябва да се чувства по този начин. Нужно й е той да разбере защо е засегната.