Колкото по-интимни сме с някого, толкова по-трудно е да възприемем обективно неговото мнение, без да реагираме на отрицателните му емоции. За да се защитим от усещането, че заслужаваме неуважението или неодобрението на другата страна, автоматично заемаме отбранителна позиция и се противопоставяме на нейната гледна точка. Дори и да приемаме вътрешно нейното мнение, можем да продължим упорито да спорим с нея.
Защо споровете нараняват
Не това, което казваме, наранява другата страна, а начинът, по който го казваме. Съвсем естествено, когато е предизвикан, мъжът насочва цялото си внимание да докаже правотата си и забравя да бъде любвеобилен. Тогава автоматично намалява способността му да общува с внимателен, почтителен и успокояващ тон. Той не съзнава нито колко невнимателен, нито колко обиден е тонът му за неговата партньорка. В такива моменти обикновеното несъгласие може да прозвучи като обида към жената; молбата се превръща в заповед. Естествено тя се съпротивлява на този подход дори когато приема съдържанието на казаното от него.
Мъжът несъзнателно наранява партньорката си, когато говори, без да проявява загриженост, а после започва да й обяснява защо не трябва да се чувства потисната. Той погрешно приема, че тя отхвърля неговото мнение, докато всъщност нея единствено я притеснява липсата на обич в неговото поведение. Тъй като мъжът не разбира реакцията на жената, той се съсредоточава още повече върху разясняването на важността на казаното, вместо да коригира начина, по който го е казал.
Той няма представа, че започва спор; смята, че тя спори с него. Защитава мнението-си, докато тя защитава себе си от острите му забележки, които я обиждат.
Когато мъжът не зачете наранените чувства на жената, той ги омаловажава и така още повече увеличава огорчението й. Трудно му е да разбере защо тя се обижда, тъй като той не е толкова уязвим към невнимателни забележки или обиден тон. Следователно мъжът може да не разбере колко много наранява партньорката си и така да предизвика нейната съпротива. По същия начин жените не осъзнават колко много нараняват мъжа. За разлика от мъжа, когато жената се чувства предизвикана, тонът й автоматично става все по-недоверчив и отхвърлящ. Такова отблъскване е по-обидно за мъжа, особено когато той е емоционално обвързан с жената.
Жените започват и изострят споровете, като първо споделят отрицателните си емоции за поведението на партньорите си и след това започват да дават нежелани съвети. Ако жената не смекчи отрицателните си емоции с послания на доверие и съгласие, мъжът реагира отрицателно, което обърква жената. И отново тя не съзнава колко много го обижда недоверието й към него.
За да избегнем споровете, трябва да помним, че нашият партньор се противопоставя не на това, което казваме, а на начина, по който го казваме. Спорът изисква двама души, но прекратяването му — само един. Най-добрият начин за прекратяване на спора е той да се прекрати още в зародиш. Поемете отговорността да разпознаете кога разногласието се превръща в спор. Прекратете разговора и направете почивка. Размислете върху подхода си към вашия партньор. Опитайте се да осъзнаете, че не му давате това, от което се нуждае в действителност. След известно време отново започнете разговора, но с обич и уважение. Прекъсванията позволяват на яда и на обидите ни да преминат, преди да се съсредоточим върху опитите да подновим общуването.
Четири начина за избягване на обиди
Съществуват четири основни пози, които обикновено заемат мъжете и жените, за да не се обиждат в спора. Те са: конфликт, бягство, преструвка и отстъпление. Всяка от тези пози дава краткотрайни придобивки, но в края на краищата всички те са непродуктивни. Нека да изследваме всяка от тях.
1. Конфликтът. Тази поза определено идва от Марс. Когато разговорът загуби нотките на обич и подкрепа, някои индивиди инстинктивно започват да се карат. Те незабавно заемат войнствена поза. Девизът им е: „Най-добрата отбрана е силната атака.“ Те нападат, като обвиняват, осъждат и критикуват партньора си. Склонни са да започнат да викат и да изразят яда си. Вътрешният им мотив е да сплашат партньора си, като го накарат да ги обича и подкрепя. Когато той отстъпи, те приемат, че са спечелили, но в действителност става обратното.
Сплашването винаги отслабва доверието в отношенията помежду ни. Ако постигнете със сила целите си, като създавате впечатление, че другата страна е сгрешила, неизбежно ще провалите взаимоотношенията си. Когато двойките се карат, те постепенно загубват способността си да бъдат откровени и уязвими. Жените се затварят в себе си, за да се защитят. Мъжете правят същото и престават да са толкова грижовни. Постепенно интимността, която е съществувала в началото на взаимоотношенията им, напълно изчезва.