За да ги излекуваме, трябва да ги споделим, но обикновено твърде много се страхуваме или срамуваме да разкрием чувствата си. В такива моменти можем да изпаднем в депресия, да изпитаме тревога, недоволство, отегчение или просто изтощение без някаква видима причина. Всичко това са симптоми за потискането на надигналите се в нас неизживени чувства.
Инстинктивно ще поискате или да избягате от любовта, или да се отдадете на други пристрастия. Този момент е най-подходящ за излекуване на чувствата ви, а не за бягство. Когато почувствате изблик на дълбоки чувства, ще постъпите разумно, ако се консултирате с психолог.
Вие проектирате всеки изблик на дълбоки чувства върху вашия партньор. Ако сте се чувствали несигурни да изразите чувствата си пред вашите родители или партньори от миналото, няма да можете да установите контакт с чувствата си в присъствието на новия си партньор. Независимо от отзивчивостта на партньора ви, вие няма да се чувствате в безопасност, когато сте с него. Чувствата ви ще останат блокирани.
Парадоксът се състои в това, че когато се чувствате добре с партньора си. Вашите най-дълбоки страхове могат да изплуват на повърхността. Щом избликнат, изведнъж ви обхваща страх и вие не сте в състояние да ги споделите. Страхът дори може да ви накара да изпаднете в състояние на вцепенение и равнодушие. Когато това се случи, чувствата, които са на път да бликнат, остават блокирани.
Парадоксът е следният: когато вие се чувствате добре с партньора си, вашите най-дълбоки страхове могат да изплуват на повърхността. Щом те избликнат, изведнъж ви обхваща страх и вие не сте в състояние да ги споделите.
Именно тогава помощта на консултанта или на психолога е от огромно значение. Ако сте с някого, върху когото не проектирате страховете си, вие можете да преработите чувствата, които избликват. Но ако сте само с партньора си, може да изпаднете във вцепенение.
Ето защо дори хората, които се обичат, могат неизбежно да почувстват нужда от помощта на лекар. Споделянето на чувствата в групи за подкрепа има същия освобождаващ ги ефект. Общуването с хора, с които не сте в интимни отношения, но които са склонни да ви помогнат, ви дава възможност да споделите накърнените си чувства.
Когато проектираме тези чувства върху интимния си партньор, той или тя са безпомощни да ни помогнат. Всичко, което партньорът ни може да направи, в да ни насърчи да получим подкрепа. Съзнанието за това, как миналото ни продължава да влияе върху отношенията помежду ни, ни дава възможност да приемем приливите и отливите в любовта. Започваме да вярваме в любовта и в нейния целебен ефект. За да запазим жива магията на любовта, трябва да проявим гъвкавост и да се приспособим към нейните променящи се сезони.
Сезоните на любовта
Взаимоотношенията между мъжа и жената са като градина. Ако искаме да цъфти, трябва да я поливаме редовно. Да полагаме специални грижи за нея, като отчитаме смяната на сезоните и непредсказуемите промени на времето. Да сеем нови семена и да почистваме плевелите. По същия начин, за да запазим жива магията на любовта, трябва да разберем кои са нейните сезони и да се грижим за специалните й потребности.
Влюбването прилича на пролетта. Чувстваме се така, сякаш винаги ще бъдем щастливи. Не можем да си представим, че няма да обичаме партньора си. Това е времето на невинността. Любовта изглежда вечна. Това е вълшебното време, когато всичко изглежда съвършено и ни се отдава без всякакви усилия. Нашият партньор, изглежда, ни подхожда идеално. Танцуваме заедно в красива хармония и благодарим на добрата съдба.
През лятото на нашата любов ние осъзнаваме, че партньорът ни не е толкова съвършен, колкото сме смятали в началото, и че трябва да работим върху взаимоотношенията ни. Не само осъзнаваме, че партньорът ни е от друга планета, но и че той или тя е човешко същество, което допуска грешки и има недостатъци.
Появяват се първите признаци на потиснатост и разочарование; плевелите трябва да се изкоренят, а растенията да се полеят с още вода под горещото слънце. Става все по-трудно да дадем и да получим любовта, от конто се нуждаем. Откриваме, че не винаги сме щастливи и не винаги чувстваме любов в сърцата си. Това не е нашата представа за любовта.
В такива моменти много двойки загубват надежда. Не желаят да работят върху взаимоотношенията си, тъй като погрешно очакват, че пролетта ще продължи през цялата година. Обвиняват партньорите си и се отказват от връзката си с тях. Не съзнават, че любовта не винаги е лесна; понякога са необходими много усилия под палещите лъчи на изгарящото слънце. През летния сезон на любовта трябва да се погрижим за потребностите на своя партньор и да искаме да получим любовта, от която се нуждаем. Това не става автоматично.