Истинският Аарон направи гримаса.
— А бентлито? Моля те, кажи ми, че още го караш.
— Съжалявам. Отървах се от него. Разходите надвишаваха наема ми. Сега карам мотор. Двуместен — Аарон кимна в посока на блондинката.
Истинският Аарон простена.
— Велики боже! Какво стана с парите? Къде ги профука? За кокаин, познах ли? Само това ще да е…
— Не.
— Какво тогава? Комар? Залагания? Като твоя старец? Рискувал си всичко, а?
— Може и така да се каже…
— Хайде, изплюй камъчето. Къде пръсна парите? По проститутки ли? Жените са голяма напаст…
— Не, за бога. Не е това.
— Добре… — въздъхна истинският Аарон. — Кажи поне каква сума ти остана.
— Ако имах куче, щеше да се наложи да го изям.
Блондинката се завърна. Псевдо-Аарон безуспешно се опита да не зяпа гърдите й, докато тя се пъхаше обратно в леглото.
— Исках да спестя поне част от парите, затова свих разходите до минимум. Не виждах смисъл да се ширя в онази огромна къща, нито да карам кола като бентлито. Само че… един мой приятел закъса и се наложи да го измъкна…
— Дал си му парите?!
— На заем. Платих таксата на адвоката му. Ще ми ги върне. Рано или късно.
— Дано. Дай сега да чуем добрите новини. Ако изобщо… има такива.
— Добрите новини са, че вече имаме режисьор, а също така и един скапан сценарий, само защото студиото по неведоми причини държи на точно този сценарист.
Истинският Аарон изглеждаше поуспокоен. Дори се заигра с блондинката под завивките.
— А теб… какво точно те води насам? — попита го Псевдо-Аарон. — Дошъл си да направиш финансова инспекция?
Опитваше се да звучи максимално небрежно. И да се държи на положение, въпреки че се канеха да издърпат стола изпод него.
— Дойдох по работа.
— Можеше да звъннеш, да пратиш имейл…
— Реших да дойда на крака, да се видя с тоя-оня… да се хвана на работа. Нали така, бебчо?
Блондинката се засмя и го закачи под чаршафите.
Псевдо-Аарон изгледа човека, благодарение на чиито пари се беше озовал в Ел Ей и се беше захванал с филмовия бизнес. Докато истинският Аарон безгрижно се размотаваше по света, напиваше се безпаметно и спеше с красиви жени, чиито имена на сутринта не си спомняше, Псевдо-Аарон беше готов да работи къртовски, за да осъществи мечтата си. Беше се съгласил на тази сделка, защото притежаваше талант, страст и всеотдайност, но нямаше пукнат грош (както би се изразила баба му). Не би могъл да заплати дори самолетния си билет до Ел Ей.
Възстанови в паметта си разговора, който бяха провели преди няколко месеца, докато стягаше багажа си (два чифта панталони, две-три ризи, обувки за тенис, няколко плюшени играчки).
— Разбира се, в Ел Ей ще трябва да минаваш за мен.
— Какво искаш да кажеш?
— Родителите ми са се заканили да ме лишат от наследство. Можеш ли да си представиш?! Да лишат от наследство единствения си син! Само защото според тях мисля само за жени и пиене и не върша нищо полезно. Е, налага се да им докажа, че грешат. Затова им казах, че отивам в Ел Ей, за да стана продуцент на римейка на един стар филм, че вече съм закупил правата и т.н. А ти ще заминеш вместо мен.
— Как се казва филмът? — въздъхна Псевдо-Аарон.
— Как? Как? Има ли значение?! — махна с ръка истинският Аарон. — Въпросът е — приемаш ли сделката или не?
— Значи какво? Ще трябва да се преструвам, че аз съм Аарон Мейсън? — мрачно се беше изсмял Псевдо-Аарон. Какво пък? Нямаше да му е за пръв път. Беше си представял, че е на мястото на Аарон още откак бяха хлапета.
— Точно така.
— А ти къде ще бъдеш през това време?
— Ще хвана пътя, човече, ще обикалям света… Не ме мисли. Разполагам с достатъчно пари и с неограничено време. Ще правя каквото ми скимне, ще греба от живота с пълни шепи… Нямам търпение да се развихря! Но… някой трябва да ми подсигури гърба.
Така сключиха сделката и истинският Аарон му връчи чек със сума, която беше неудобно да се изрече на глас. Още на следващия ден замина за Ел Ей с нова самоличност и нови-новенички кредитни карти.
Псевдо-Аарон се беше върнал назад в спомените си, а междувременно истинският Аарон беше задрямал. Блондинката най-после беше спряла да се кикоти под чаршафите и също похъркваше. Псевдо-Аарон ги изгледа замислено. Истинският Аарон нямаше да издържи дълго във филмовия бизнес. Трябваше само да осъзнае, че става дума не за непрекъснат купон, а за истинска, дълга и изтощителна работа и щеше да си грабне шапката и да хване първия самолет за Амстердам, Исландия, Бали или дявол знае къде.