Той го разтърси, за да го събуди.
— Ето какво, Аарон. След обяд съм на работна среща — ако искаш, ще ти оставя сценария, за да го прегледаш. После ще го обсъдим.
— Колко е дълъг?
— Сто и петнайсет страници. Ще го изгълташ за нула време. Само бърз прочит, за общи впечатления. Не е необходимо да се задълбочаваш.
— О — каза само Аарон. — О!
— Значи се разбрахме? Ще се видим по-късно. Хайде, доскоро.
Псевдо-Аарон беше стигнал почти до вратата, когато чу въпроса.
— Хей, братле, да не си се оженил?
Той се закова на място — изглеждаше много комично, като в кадър от сериала „Приятели“.
— Защо?
— Просто питам. Главата ми още е замаяна и не знам на кой свят съм, много неща ми се губят, но снощи срещнах една жена, на всичко отгоре бременна, и един познат твърдеше, че това е жена ми.
На лицето на Псевдо-Аарон не беше останала и капка кръв.
— Както и да е — засмя се истинският Аарон. — Виждам, че и ти си се забавлявал. Само да не ме набуташ в някое дело за бащинство, че хич не ми се разправя. На два пъти си взех белята и мерси, стига ми толкова.
Псевдо-Аарон вече се чудеше кой е най-безопасният начин да установи връзка с Клариса, без да слага бронежилетка. Докато стигна до мотора си, идеята вече беше узряла в главата му. Щеше да се обади на Джен и да й разкаже всичко.
Клариса никога не би наранила Джен.
Знаете как е. Стигнал си дъното на дупката (по-надолу просто няма накъде) и изведнъж, без никаква причина, се чувстваш на седмото небе, волен като птичка. Заливаш се от смях, забелязваш красотата на залеза и на морските вълни, усещаш вкуса на братвурста (толкова естествени неща, че досега не си им обръщал внимание). А те през цялото време са били тук, под носа ти… Като че ли си се събудил от сън. Ти си човекът, венецът на творението, в теб се крият отговорите на всички въпроси. Твой е целият свят. И изведнъж, само за броени секунди, едно телефонно обаждане може да сложи край на този безпричинен възторг и да те запрати обратно в бездните на отчаянието, сред отломките от собствения ти живот.
— … Точно за това става въпрос — говореше Клариса, сгушена на дивана на майка си в полуембрионална поза („полу“, заради корема, който й пречеше да се свие повече).
— И какво ти каза той?
Грейви беше седнала на пода и почти беше долепила ухо до приятелката си, защото Клариса говореше едва чуто.
— Каза, че двама души са пострадали. От маса 108.
— О, не!
— Тичах доста бързо, закачила съм ги. Можех и да отнеса някого. Жената е с изкълчен палец, нещо такова. Ще съди списанието.
Грейви изпъшка, но се опита да я успокои.
— Нека да ги съди, като иска.
— Уволнена съм.
Клариса дишаше на пресекулки, като че ли не й достигаше въздух. Беше й дошло твърде много.
— Каква стана тя? Уволнена съм, бременна съм, нямам съпруг, дори не знам за кого съм се омъжила… Защо изобщо съм жива? Псевдо-Аарон беше прав — не ме бива да се оправям с живота. Как тогава ще мога да се погрижа за това тук? — тя посочи корема си.
— Чакай малко. Давай едно по едно. Омъжила си се за човек, който се представя за някой друг, но това може да се случи на всекиго. — Грейви обгърна с ръце разстроеното лице на Клариса. — А колкото до уволнението, я си помисли — те дори не ти плащат, как тогава биха могли да те уволнят? Ти си тази, която им правеше услуга, като работеше за тях. Зарежи ги! Те губят!
— Аз съм една неудачница… — глухо каза Клариса.
— Ти си много неща. Някои от които не дотам добри. Но не си неудачница. Запомни го.
Клариса подсмръкна.
— Във всеки случай, напълно отговарям на определението за неудачник. Провал след провал — и в личния, и в професионалния живот. Най-после бях намерила нещо, в което наистина бях добра, и ето че ме уволниха…
— Виж какво, всяка известна, преуспяла жена е имала сривове и неудачи. Която и да вземеш. Кажи ми едно име.
— Опра.
— Афроамериканка, от беден произход, доколкото си спомням, била е и изнасилена… Кажи друга.
— Мадона?
На лицето на Клариса просветна усмивка. Понякога Грейви проявяваше мъдростта на Далай Лама.