После си спомни, че двамата не си говореха, и ядосано отпъди видението.
Докато стигне в мрака до пейката (може би трябваше да вземе фенерче), се оказа, че там вече се беше настанил някой (някой, който също като нея не можеше да заспи). Различи смътно силуета му и видя да припламва запалена цигара.
Спря се нерешително. Не искаше да се натрапва, пък и самата тя нямаше нужда от компания.
Но непознатият явно бе чул шума от стъпките й, защото се извърна стреснато и Клариса се озова лице в лице със Зоуи Монро.
Която се оказа по-дребна и крехка, отколкото си я беше представяла.
В продължение на няколко секунди се съзерцаваха мълчаливо. Странното беше, че нито една от двете не посмя да наруши първа кодекса на мълчанието, въпреки че бяха съвсем сами.
Най-после седнаха една до друга на пейката. Зоуи изгаси цигарата си веднага, щом забеляза, че фигурата на Клариса не е продукт на неправилно хранене и генетична обремененост. Останаха така с часове (всъщност само четиридесет и пет минути) и през цялото това време общуваха без думи, любуваха се на нощното небе и на озарените от лунната светлина листа на старите дървета.
Зоуи се надигна първа — усмихна се на Клариса за довиждане и остави след себе си светло и малко тъжно чувство, както и забравена кутия цигари „Салем“ (доста необичаен избор за такова крехко младо момиче според Клариса, но коя беше тя, че да съди Зоуи?).
Нямаше търпение да съобщи на Грейви, че се е сдобила с нова най-добра приятелка. Не можеше да й го каже, но можеше да й го напише и тя побърза да го стори.
Ето писмото, което Грейви прочете още със събуждането си (в пет и половина сутринта, както повеляваше правилникът в лагера — явно будистите нямаха нужда от много сън).
,ивйерГ апъкС
алиб ис иганив, шеанз откаК
.аклетяипр им атарбод-йан
,ямодеву ет ад ечабо авбярТ
орноМ иуоЗ кътатан агес то еч
ан акъсипс в онде ремон е
.им етиклетяирп
Грейви прочете написаното на обратно писмо без никакво затруднение. Навремето двете с Клариса си бяха разменили стотици такива писъмца. Готова беше незабавно да поиска обяснение от Клариса, но приятелката й сложи пръст на устните си. Грейви нервно й подхвърли молив и Клариса описа надълго и нашироко случилото се през нощта.
Грейви грабна молива и й се примоли, също писмено, да дойде с нея тази нощ, но Клариса отвърна, че ще си помисли. Приятелството й със Зоуи все още беше в началния си стадий, твърде крехко и неукрепнало, за да го излага на ненужни рискове. Грейви отново повтори молбата си, след което двете се отправиха към столовата за закуска, но там ги очакваше горчиво разочарование. Събуждането в пет и половина съвсем не означаваше, че следва закуска. На дневен ред бяха дихателните упражнения и медитацията. Закуската започваше чак в седем.
Това затвърди у Клариса решението да се махне от тук час по-скоро. Но не и преди да се е сближила със Зоуи.
Междувременно Грейви беше успяла да се превърне в ревностен последовател на Прошарената брада.
Тази жена дете, която обичаше да си поспива поне до обяд, сега се събуждаше още на разсъмване, точна като часовник, и нямаше търпение да се залови с медитацията. Тя, която рядко си лягаше преди три след полунощ, сега беше в леглото преди девет и заспиваше като бебе. И като капак на всичко, категорично отказа на Клариса да я закара до Ел Ей.
С невалидни кредитни карти и не повече от двайсет долара в наличност, Клариса беше като хваната в капан. Беше готова на всичко, само и само за да се измъкне от тук.
Обмисли плана си за действие, докато чакаше Зоуи на „тяхната“ пейка. Зоуи не я разочарова. Появи се като видение в мрака — усмихната, босонога, загърната в нещо ефирно като паяжина.
Тя седна на пейката и подви крака под себе си — нещо, което се отдава само на тънички като вейка момичета (Клариса беше пробвала тази поза още преди време и си беше прищипала някакъв нерв на гърба). Зоуи изглеждаше разстроена, но лицето й беше все така прекрасно.
Клариса мълчаливо съпреживяваше тъгата на своята нова приятелка. Сърцето й се свиваше при всяка скръбна въздишка на Зоуи, сякаш чуваше сподавено ридание. Самата тя не се чувстваше по-различно — сърцата им биеха в унисон.