След малко двете не можеха вече да сдържат сълзите си — бяха станали достатъчно близки, за да се стесняват една от друга и да се преструват. Бяха две сродни души, сами в цялата вселена.
И поводът за скръбта им беше един и същ: тези проклетници, мъжете.
На третия ден от пребиваването им в лагера, веднага след обяда, Грейви намъкна екипа си за йога и се отправи към нещо, което се наричаше Космическото прочистване. Клариса обаче нямаше намерение да се лиши от обяда си веднага след като го беше погълнала с такова усилие (стомахът й още се бунтуваше срещу поредната „лучена“ изненада) и използва момента, за да свърши нещо по-полезно. Например да вземе ключовете за колата на Грейви.
Изтича до стая №12, затвори вратата след себе си и започна да рови като обезумяла из багажа на Грейви: тампони, ментови бонбони, листчета с разни драскулки, дребни монети, презервативи (щеше й се!), стари снимки и, най-после, слава богу… ключовете от колата!
Ключовете.
Надраска набързо няколко реда на Грейви на първата попаднала й салфетка (от рециклирана хартия — как иначе, тук всичко беше екологично и природосъобразно).
ес он, мавялажъС .етевочюлк хезВ
.робзи хамяН .ешагалан
.К, иквулеЦ
аребирп ет ад аним еЩ. S.P
.окопС .инд иритеч делс кутто
Багажът й (три сака) вече беше събран. Както винаги се беше презапасила с дрехи — голяма ирония, като се има предвид къде бяха попаднали. Прибра джапанките, обу си маратонките и преживя миг на кратко колебание (трябваше бързо да измисли как да пренесе багажа си до колата, без някой да заподозре нещо.) Реши да хвърли саковете през прозореца (надяваше се да не пострадат нито дрехите, нито някой „мълчалив“ събрат).
В коридора беше доста оживено — потокът от хора се беше отправил към „оздравителната зала“ — просторно помещение със странна форма и с възглавнички по пода. Повлечена от тях, Клариса се озова в залата, но седна възможно най-близо до вратата, с идеята да се измъкне незабелязано насред медитацията. Прошарената брада, изправен насред залата, удари гонга и всички насядаха по земята. Клариса се надяваше да успее да се оттегли, преди странните звуци, които стомахът й издаваше, да са привлекли вниманието.
Не бяха изминали и пет минути, когато на вратата се появи Аарон.
По-точно, Псевдо-Аарон.
Беше задъхан, като че ли беше участвал в маратон.
— Клариса! Джен ми каза, че си тук. Ще ти обясня всичко.
Той се запромъква между седящите върху възглавничките хора и тръгна към нея.
Прошарената брада се изправи и размаха предупредително ръце. Аарон също му помаха — за поздрав.
После отново насочи вниманието си към Клариса.
— Знам, че не искаш да говориш с мен, защото си ми обидена. Имаш основания, наистина те излъгах, но трябва да ме изслушаш. Мога всичко да обясня…
Лицето на Прошарената брада беше почервеняло. В редиците на „мълчаливите“ беше настъпил „мълчалив“ смут.
Клариса отчаяно правеше знаци на Аарон да замълчи.
— Така повече не може да продължава! — разпалено продължаваше той. — Клариса, трябва да поговорим — само така ще изясним всичко.
Прошарената брада отиде при него, хвана го за лакътя и се опита да го изведе от залата.
Голяма грешка от негова страна.
Псевдо-Аарон го бутна настрани.
— Оставете ме. Трябва да говоря с нея и никой не може да ми попречи. Това бебе все пак е и мое.
— Нищо подобно — чу се глас откъм вратата. — Клариса, добре ли си, скъпа? Добре, че дойдох навреме. Сузи ми каза, че този откачен е тръгнал насам.
Саймън беше облечен като че ли щеше да участва в турнира „Уимбълдън“. Той се огледа учудено.
— Сузи ми каза, че това е някакъв курорт. Минерални бани или нещо такова. Но всички ми се виждат много оклюмали — да не би климатът да не им понася?
— Какво търси той тук? — повиши глас Псевдо-Аарон.
Клариса сви рамене. Имаше чувството, че е на кораб, който всеки момент ще се разбие в скалите, или във влак, който след миг ще полети в пропастта. Искаше й се да затвори очи, за да не види ужасната катастрофа.
— Аз ли? — попита Саймън. — Точно аз имам всички основания да бъда тук. Защото бебето е мое.
И тогава Псевдо-Аарон се хвърли към него, а Саймън отскочи, за да избегне удара, и Псевдо-Аарон се стовари върху един от „мълчаливите“ братя, който се оказа жена — истинско „мъжко момиче“ с опустошително ляво кроше. Тя стовари юмрука си в лицето на Псевдо-Аарон, а Саймън използва момента, за да го атакува откъм гърба.