И тогава, както се казва, „бомбата избухна“. Нещата окончателно излязоха извън контрол и настана страхотно меле. Хвърчаха възглавници, разменяха се удари… Единствените, които надаваха викове обаче, бяха Саймън и Псевдо-Аарон.
Клариса наблюдаваше отстрани, като се чудеше нейната чест ли отстояваха така ревностно двамата мъже или своята. И в двата случая не смяташе да изчака развоя на събитията. Прекалено рисковано беше за бебето.
Освен това точно сега никой не й обръщаше внимание. Едва ли можеше да има по-благоприятен момент за бягство.
И тя се възползва от чудесната възможност.
Измъкна се през главния вход и изтича отзад към мястото, където беше хвърлила багажа си. Някъде отгоре се разнесе ръмжене — каквото издават разгневените бабуини по канал „Дискавъри“. Вдигна глава и видя Зоуи Монро, надвесена от един прозорец на втория етаж.
Клариса въздъхна и направи знак с палеца си, който означаваше „Изнасям се, напускам купона“.
Зоуи вдигна умолително ръце нагоре. Лицето й изразяваше безмълвно отчаяние. Сърцето на Клариса се сви. За миг си помисли, че Зоуи я увещава да не тръгва и дори, че е способна да я издаде — за нейно собствено добро.
В следващия момент иззад ъгъла се чу шум и Клариса реши, че битката се е пренесла под открито небе, но след малко разбра каква е работата. Един автомобил зави по алеята и преди още да е спрял, отвътре се изсипаха един куп мъже с вид на въоръжени терористи. Но вместо да извадят автомати „Калашников“, те измъкнаха репортерски камери и Клариса схвана сериозността на ситуацията. Зоуи, също като нея, беше разкрита.
Без да губи време, тя изтича към колата на Грейви, като едва не се сблъска с репортерите, които бързаха в противоположната порока, наострили уши като хрътки, притиснали камерите към гърдите си.
Клариса запали колата, рязко зави и се насочи към входа на манастира, където всеки момент щеше да се появи нищо неподозиращата Зоуи.
Действително само след миг Зоуи изтича навън, преметнала през рамо лек сак, готова за бягство.
— Побързай! — изхриптя Клариса. — По петите ти са! Скачай в колата!
Зоуи я погледна и за миг се спря нерешително. Клариса усещаше объркването й, можеше да разбере колебанието й.
— Хайде! Фотографите всеки момент ще бъдат тук! Насочиха се към главния вход! Открили са те!
— Така ли? — сви рамене Зоуи и тръгна към колата почти без да бърза. Умееше да пази самообладание. — Съжалявам, че ще ги разочаровам.
Тя хвърли багажа си на задната седалка, седна до Клариса и й се усмихна съучастнически.
— Можем да тръгваме.
Малко по-късно двете с Клариса седяха пред един „Макдоналдс“ на средата на пътя между Оджай и Ел Ей, заобиколени от пъргави хлапета и грижовни майки. Никой не им обръщаше внимание. Клариса предположи, че това е защото майките бяха прекалено уморени, а и Зоуи не беше типичната филмова звезда — не участваше в големите, касови холивудски хитове.
— Съжалявам за теб и… — Клариса се напрегна да си спомни името на оня млад актьор с арогантен вид (един от кюпа).
— И аз — кимна Зоуи, докато унищожаваше пържените картофки на Клариса. — Мислех си, че ако онези случайно бяха успели да ме снимат, той щеше да види колко тъжна изглеждам и… — Тя махна с ръка и отхапа от хамбургера си. Ядеше като дванайсетгодишен хлапак — лакомо и ненаситно. Клариса малко й завидя (съвсем мъничко!), че може така да се тъпче при това — без никакви последствия.
— Той просто не те е заслужавал — заяви Клариса. — Ще си намериш някой по-добър. Ако ти не можеш, тогава кой?
Зоуи кимна, не много уверено, и докосна ръката на Клариса.
— Не носиш пръстен?
— Дълга история. Какво да ти кажа — срещнах го, омъжих се, забременях, разделихме се, а малко по-късно открих, че той дори не е този, който си мислех, че е. После започнах работа като репортер в списание „Климат“ и мисля, че се справях доста добре, но ме уволниха заради една глупост — това също е доста заплетена история… В края на краищата се озовах в „Убежището“ заедно с най-добрата си приятелка, а после, докато траеше схватката между бившия ми съпруг и първото ми гадже, отмъкнах колата й и ето ме тук. С теб.
Зоуи я изгледа втренчено за миг, после се разсмя. Докато слушаше звънливия като камбанка смях на новата си приятелка, Клариса изведнъж се почувства по-добре.