Зоуи погледна часовника си и придоби сериозно изражение.
— В четири и половина имам час при Йън.
— Йън?
— Най-добрият козметик в Ел Ей. Истински магьосник е.
Вдигнаха таблите с остатъците от своите не дотам „Happy Meals“ и след малко вече седяха в колата.
— Хей! — изведнъж се сети Клариса. — Искаш ли да дойдеш на бебешкото ми парти?
27
Купонът
Беше един часът следобед на една сияйна калифорнийска неделя и бебешкият купон на Клариса течеше вече от час, а Съзвездието все още обсъждаше разгорещено изпратените покани.
— И чия беше гениалната идея? — питаше Поло. — Толкова са старомодни, в стил „Лора Ашли“, 1982.
— Идеята беше моя — отвърна Джен, като се любуваше на снежнобялата покана с изящно преплетени като дантела букви.
— Поло, като не ти харесват, да беше казала по-рано! — забеляза Грейви. — Къде е Злобара?
— Сузи каза, че ще позакъснее. Имала изненада.
Клариса огледа четирите маси, всяка с по шест места.
Няколко жени вече търсеха картончетата с имената си. Една от тях, далечна (но богата) братовчедка на Клариса, размени своята табелка с друга от съседната маса.
— Поло, как така изведнъж пренасочи интереса си от мъжете към поканите? Няма ли обект, достоен за възхищението ти?
— Напротив, има — оживи се Поло. — Да го бяхте видели, момичета… Не знам откъде да започна.
— Ако ще обсъждаме любовния си живот, имам нужда от още едно питие — заяви Грейви и се насочи към бара, но Клариса я спря.
— Чакай! Я виж това…
Събралите се жени бяха на възраст между двайсет и пет и петдесет години, но външно си приличаха като извадени от конвейер. Прически на Мелина, бедра, оформени в „Зоната“, излъскани, парфюмирани фасади. И всяка, без изключение, се опитваше да размени незабелязано картончето с името си с някое от съседна маса. Мисти Андерсън (на трийсет и пет, чийто съпруг адвокат й изневеряваше с инструкторката по йога) смени картончето си с това на Табита Янси (на двайсет и девет, неомъжена, която отчаяно се домогваше до брак с един оператор). Ив Смуути (блондинка около четирийсетте, с вирнато прасешко носле, омъжена, което не й пречеше да чука всичко живо) сложи своето картонче, странно защо, точно до мястото на Грейви.
— Какво прави тя? — подскочи Грейви. — Мразя тази жена. Винаги ме разпитва за баща ми.
— Дори картончетата с имената не са сложени както трябва — подхвърли Поло. — Всеки се е паднал до някого, когото мрази.
— Те и без това всички се мразят — справедливо отбеляза Клариса.
— Знаете ли колко съм си блъскала главата над разпределението? — каза горката Джени. — Пренареждала съм картончетата поне осемдесет пъти. Няколко нощи не съм мигнала.
Жените продължаваха да прииждат и неизменно, като че ли се бяха наговорили, първата им работа беше да разменят картончето си.
— Да върви по дяволите! — заяви най-после Клариса. — Пет пари не давам кой ще седи до мен! Важното е…
— … да има достатъчно храна — изпревари я някой от Съзвездието.
Клариса и Съзвездието се разделиха — всяка на отделна маса, и установиха, че след цялото усилено разместване картончетата с имената пак се бяха озовали на първоначалните си места. И всички изглеждаха доволни.
Двайсет минути по-късно Клариса гризеше миниатюрна гофрета с бекон (според майка й това беше символично — поводът беше очакваното мъничко същество и ордьоврите трябваше да бъдат миниатюрни). Нямаше нищо лошо в това, просто трябваше да изяде поне още двайсетина.
Точно тогава се появи Злата Сузи, помъкнала пакет памперси.
— Миличка, съжалявам, че закъснях, но бях ужасно заета!
— Добре си дошла! Провери в кухнята — сигурно са останали отровни гъби.
— Донесох игричката!
— Каква игричка? — озадачено попита Клариса и хвърли поглед към Джен, но тя в момента беше заангажирана в разговор с гостенките.
— Нищо особено. Малка кръстословица. Не чак толкова малка всъщност. Трябва да се попълнят имената на всичките ти гаджета — от детската градина до сега. Първата маса, която стане готова, печели награда — ароматна свещ.
— Грейви! Знаеше ли за тази идея?
— Честна дума, не!
— Какво толкова… Малко ще се позабавляваме. Но ви предупреждавам, че няма да е толкова лесно…