Клариса отклони вниманието си от Сузи и проследи с поглед Джен, която говореше по клетъчния си телефон, после изведнъж стана и тръгна нанякъде. Изглеждаше развълнувана.
Поло се беше разкихала и когато Клариса я стрелна с поглед, сви рамене — „Сенна хрема, съжалявам“.
Клариса хвана главата си с две ръце. Имаше желание да се скрие някъде и да поспи, докато цялата тази лудница приключи. Около масите настана оживление — жените се смееха, спореха, изреждаха имена една през друга. Клариса вече дори не си спомняше да е имала нещо общо с някои от споменатите мъже. Други упорито се опитваше да забрави. Опита се да се изключи от действителността и остана в това състояние на притъпено съзнание чак докато не усети, че огладнява отново. И че гладът й няма да може да бъде заситен от миниатюрните хапчици, които се предлагаха на гостите! Затова стана и се запъти към кухнята.
Някъде по пътя я очакваше поредната изненада. Псевдо-Аарон, избръснат и изтупан, с подарък в ръце. До него стоеше Джен с развълнувано, обнадеждено лице.
— Я виж кой е дошъл! — възкликна тя, като че ли говореше на малко дете, което още залъгват с Дядо Коледа.
Клариса се озърна. Погледите на двайсет и пет жени бяха вперени в нея.
— В кухнята! — изсъска тя.
Псевдо-Аарон, Джен, Поло, Грейви и Сузи (къде без нея?!) незабавно я последваха.
— Това някакъв заговор, целящ да ме унижи, ли е? — попита Клариса с пълна уста, докато се тъпчеше с наденички (миниатюрни!) направо от тигана.
— Не. Не ми беше хрумнало — призна чистосърдечно Сузи.
— Изобщо не знаех, че той ще дойде — посочи Грейви към Псевдо-Аарон. — Заклевам се.
— Нито пък аз — побърза да добави Поло.
— Джен? Ти ли съсипа празника ми?!
— Мога ли и аз да кажа нещо? — обади се Псевдо-Аарон. — Все пак съм замесен…
— О, да, господинчо — нахвърли се върху него Грейви. — Ти със сигурност имаш какво да кажеш. Особено след като доведе онази красавица на купона, за да накараш жена си да се чувства отвратително.
— Онова момиче изобщо не ми беше приятелка… — опита се да обясни „Аарон“, но Клариса не го остави да довърши.
— Чакай малко, Грейви. От къде на къде ще ме сравняваш с онази жена и ще я наричаш красавица?! — възкликна тя.
— Но ти сама каза, че…
— Аз мога да кажа каквото си искам! Това е друго. Аз мога да кажа, че носът ми е отвратителен, но не бих искала да го чуя от някой друг. Ясно ли е?!
— Е, аз лично нямам никакъв пръст в цялата работа — заяви Поло.
— Естествено. Как би могла, като си заета единствено със себе си и те вълнува само с кого ще преспиш. — Това най-неочаквано беше казано от Джени.
— Моля?!
— Какво?
— Клариса — Псевдо-Аарон се усети, че взе да става много напечено. — Отбих се само да оставя подаръка… Мислех, че е редно.
— Точно ти ли ще говориш за това, кое е „редно“? — изсмя се Грейви. — Та ние дори не знаем кой си всъщност!
— Двамата с Клариса ще поговорим за това по-късно. Това са си нашите лични взаимоотношения и не мисля, че ви засягат.
— Как да не ни засягат?! — възрази Грейви. — Клариса е най-добрата ми приятелка.
— Мислех, че аз съм най-добрата ти приятелка — забеляза Поло.
— Защото тя така казва на всички — подхвърли Джен.
— Какво?! — избухна Грейви. — Какво сте се нахвърлили върху мен? Да не сте се наговорили?
— Спокойно, никой не ти се нахвърля…
— … От месеци — вметна Поло.
— Някой да иска цигара — изкашля се Псевдо-Аарон. — Аз лично отивам да пуша.
— Ти си кучка! — озъби се Грейви на Поло.
— Имах добра учителка — невинно отвърна Поло.
— Прекаляваш, Поло — укорително я погледна Джен.
Но нещата вече бяха набрали скорост и връщане назад нямаше. Грейви и Поло се бяха хванали гуша за гуша, а от време на време и двете нападаха Джен, която не им оставаше длъжна.
Клариса стоеше насред кухнята, с мазни пръсти и отекли глезени, и напразно се опитваше да разтърве приятелките си. Сузи се беше разположила удобно на кухненския плот и се наслаждаваше на безплатното представление, а Псевдо-Аарон вдигна ръце („Предавам се!“) и пръв напусна полесражението.
Минута или две по-късно някой каза: „Не искам да те виждам повече!“ (Звучеше доста категорично.) Друг му отвърна в същия тон: „Нито пък аз теб!“, а Клариса отчаяно молеше Джен да се намеси и да направи нещо. Но Джен, обикновено толкова спокойна и добронамерена, днес също беше излязла вън от себе си и най-после Клариса остана сама в кухнята (единствено в компанията на Злата Сузи, която продължаваше да клати крака на плота и преспокойно допиваше останалото в чашите шампанско).