— Искаш ли да отворим подаръците? — бодро предложи тя.
В този момент вратата на кухнята се отвори и на прага застана Саймън, прегърнал огромно жълто пате.
— Клариса, скъпа… За малко да изпусна купона… Съжалявам, че закъснях.
„Каква беше тази слабост на мъжете към плюшените играчки?!“ — нервно си помисли Клариса.
При появата на Саймън Сузи видимо се оживи, скочи от плота и обви змийската си ръка около кръста на нищо неподозиращата си жертва.
— Ще ти разкажа всичко, не се безпокой. Чудя се само откъде да започна…
Когато вратата след тях хлопна, Клариса се свлече на пода, сразена и безкрайно нещастна.
Както се беше отдала на самосъжаление, изведнъж погледът й падна върху пакета, оставен от Псевдо-Аарон. Пакетчето беше плоско, обвито с бледолилава хартия. Напипваше някаква рамка… Разкъса хартията, обзета от любопитство.
Вътре беше картината. Онази картина. Акварелът с лодките, който толкова беше харесала вечерта, когато… Когато се появи истинският Аарон.
„Лодки по здрач“ вече беше нейна.
Клариса замислено се вгледа в пейзажа, който незнайно защо толкова я беше развълнувал.
Накъде ли отиваше животът й? Само преди година всичко беше толкова по-различно. А какво ли я чакаше занапред?
Не можеше да знае това. Не й оставаше нищо друго, освен да изяде една чиния миниатюрни кифлички с пълнеж от боровинки. Така и направи.
28
Раждането на… сина
Дойде денят, в който Теди трябваше да се изправи пред съда. Осъдиха го да лежи шест месеца във федералния затвор. Изпълнението на присъдата трябваше да започне след седмица, така че междувременно той можеше да посети галапредставлението на „Ангелите“ в „Стардъст Паладиум“ заедно с дъщеря си. Щеше да има удоволствието да види собствената си съпруга, облечена в трико, с широкопола шапка на главата, заедно с още двайсетина „антики“ като нея, да танцува степ на мелодии, стари колкото света.
— Какво пък — каза той, докато двамата с Клариса седяха в колата на път за „Стардъст Паладиум“, — можеше да бъде и много по-зле. Добре, че беше Аарон. Бог да благослови това момче. Намери ми златен адвокат!
Клариса въздъхна и намести колана си. Бебето отвътре риташе (или я удряше с лакът). Замислено погали изпъкналия си корем. Още не беше казала на баща си, че Аарон не е никакъв Аарон и не се знае кой е всъщност. Много объркано й се струваше.
— Възможно е шестте месеца в затвора да ти се видят по-кратки от това представление — предупреди баща си тя. Трябваше да бъде подготвен за онова, което го очакваше.
— Недей така — смъмри я той. — Майка ти ще има нужда от нашата подкрепа.
— Че нали за това отиваме — сви рамене тя.
— Виж какво, майка ти е положила толкова грижи за теб. Мисля, че заслужава повече уважение.
— Каква муха ти е влязла в главата? — изгледа го Клариса.
— Какво да ти кажа… Вече съм на шейсет години и започнах да се замислям за някои неща. А освен това влизам в затвора… Неведнъж съм мамил съпругата си, а дъщеря ми ме смята за стар досадник… Освен когато не й трябват пари.
— И чия е заслугата?
— Моя — въздъхна той. — Там е работата.
— Не знам, Теди. Рядко се е случвало да си обзет от разкаяние… Ти просто не си такъв.
— Ако искаш, не го вземай за чиста монета. Не е необходимо да ми вярваш. Просто те моля да проявиш малко повече разбиране към майка си.
Клариса извърна глава към прозореца и се загледа навън.
— Какво се нацупи сега?
— Не съм се нацупила — отвърна Клариса и още повече се нацупи. Чувстваше се като десетгодишно момиченце, което бяха смъмрили.
„Ангелите“ бяха с яркочервени устни, напудрени лица и фигури на двайсет и пет годишни танцьорки, въпреки че всички бяха поне на петдесет. А когато майката на Клариса се появи на сцената, Теди закрещя като гимназист на мача на любимия си отбор. Очите му сияеха, при това без да е пил нито капка. Докато го гледаше как се вълнува и ръкопляска, Клариса изведнъж разбра, че той още обичаше майка й. След всичките тези години, след всички скандали и изневери още я обичаше.