— Е, мъничък, какво ще кажеш да изчакаме малко? Рано или късно все ще разберем кой си.
Бебето изскимтя и тя прие това като знак на съгласие. Вече започваха да осъществяват контакт. Усмихна му се — първата й истинска усмивка, откак беше започнало раждането.
— Е, кой е онзи, който бил разведен? — поиска да узнае Грейви.
Тя държеше бебето Хикс (учудващо сръчно) и лекичко го полюляваше.
— Патладжанът — отвърна Клариса, докато смучеше със сламка някаква съмнителна течност. — С тексаски акцент и белег от прясна рана. Сещаш ли се?
— О, да — сбърчи нос Грейви. — Нямам интерес.
— Той обаче явно има. Беше на оня благотворителен търг и питаше за теб. Нарече те „интересно момиче“.
— Така ли каза?
— Честна дума. Не го ли… стискаш много?
— Шшшт. Знам си работата.
— Май е гладен… Дай ми го.
— Глупости. Храни го преди десет минути.
— Сигурно пак е огладнял, нали е мой син.
Грейви направи физиономия, но й подаде бебето. Родителите на Клариса бяха отишли да хапнат нещо и (според указанията на Клариса) да напазаруват от деликатесния, а приятелките й въртяха телефони. Трябваше да съобщят новината на много хора (за да ги ядосат).
Никой не спомена Псевдо-Аарон. Познаваха я достатъчно добре, за да не посмеят да повдигнат тази тема.
Грейви притегли един стол, седна и се вгледа замечтано в Клариса, която кърмеше бебето.
— Ох… — въздъхна тя. — Чак и на мен ми се приисква…
— Да имаш такива гърди? Нека си откърмя бебето и ти ги подарявам.
Грейви й се закани, но в този миг…
— Толкова си красива — чу се откъм вратата гласът на Псевдо-Аарон.
Той държеше огромен букет и плюшено мече. Изглеждаше някак по-зрял и много привлекателен. Само като го погледна, на Клариса й се прииска да се завре под леглото.
— О, донорът на спермата се появи — оповести Грейви.
— Грейви — погледна я Клариса.
Тя сви рамене и излезе от стаята. Клариса остана насаме с Псевдо-Аарон.
— Мога ли… да го видя по-отблизо?
— Не знам… чакай да погледна графика му… Имаш късмет.
Тя откри главичката на сина си.
— Прилича на теб — заяви Псевдо-Аарон. — Толкова е красив. Знаеш ли колко ти прилича да си майка?
— Дрън-дрън. Одрал ти е кожата и ти много добре го знаеш.
Чувстваше се изтощена, гола и уязвима. За пръв път изпитваше стеснение от мъж.
— Клариса.
— Псевдо-Аарон.
Тя затвори очи. Силите я напускаха. Добре поне, че сутринта си беше измила косата.
— Да? Искаш ли нещо? Само кажи от какво имаш нужда.
Тя въздъхна. Чувстваше се объркана. Искаше ли нещо?
От какво имаше нужда? Само преди няколко месеца би отговорила, без да се замисли.
— Не знам… Искам да спя.
— Как ще се казва бебето? Реши ли вече?
— Нямам идея. За какво му е име… докато не тръгне на училище?
— Клариса. Това е нашият син. Разбира се, че има нужда от име.
— Надявам се, че имаш предложение.
Псевдо-Аарон я погледна.
— Джеймс. Джеймс Танер. Младши.
— Джеймс? Това ли е… името ти?
— Да. Кралско име.
— Друго предложение?
— Защо? Какво му е на Джеймс?
— Давай другото.
— Той все пак е и мой син.
— А ти си човекът, който се преструваше на друг, за да се омъжа за него.
— Никой не може да се престори на друг…
— И освен това нае адвокат по бракоразводни дела.
— Моля? Никакъв адвокат не съм наемал. Не мога да си го позволя.
— Не отричай. Знам, че искаш развод.
— Кой е казал, че искам развод?
— А не искаш ли?
— Искам само… да поговорим. И да си изясним някои неща.
— Като например — връзката ти с онова момиче.
— Няма никакво момиче! А какво ще кажеш за твоя английски денди?
— Саймън е…
— Привет! — Ето че едва бяха споменали името му и той не закъсня да се появи. С огромен букет от балони.
Клариса настръхна. Не можеше да понася балони.
Е, това поне улесняваше нещата. Никога нямаше да бъде с човек, който й носи балони.
— Изчезвай оттук — обърна се към него Джеймс.
— Не мърдам от тук — изпъчи гърди Саймън. — Смятам да се оженя за Клариса.