— Какво?! — подскочи Клариса. — Кой ще се жени? И… откъде измъкна това елече, Саймън?
— Харесва ли ти? От есенната колекция е.
— Достатъчно! — Джеймс се пресегна и се опита да хване Саймън за яката.
— Луд човек! Луд човек! Спрете го! — закрещя Саймън и се скри зад леглото на Клариса.
— Саймън, моля те, излез! — развика се и тя. — Имам нужда от малко спокойствие! Току-що родих!
— Нали чу какво каза тя? — заплашително го изгледа Джеймс.
— Тя говори така… само заради теб. С Клариса се познаваме от цяла вечност…
Джеймс се пресегна, хвана го за косата и се опита да го издърпа.
— Какво правите?! — закрещя Клариса. — Веднага престанете! Саймън, моля те. Аарон, тоест… Джеймс, е баща на бебето. Остави ни да си кажем две приказки.
— Но… аз мислех, че…
— Саймън, разбери най-после. Онази нощ не сме правили секс. Набий си го в главата.
— Както искаш… — сви рамене той. — Къде да оставя балоните?
— Горе, в детското отделение.
— Да. Добре. Ясно — каза Саймън с каменно изражение и излезе от стаята.
Клариса погледна бебето, което, слава Богу, беше проспало цялата грозна сцена и нямаше да запази спомен от нея. Джеймс седна, като дишаше тежко.
— Знам, че разводът нищо не решава — продължи тя прекъснатия разговор. — Жив пример за това са родителите ми. От друга страна, може да сме минали всички граници. Може толкова да съм те намразила, че да започна да слагам гвоздеи под гумите на колата ти и лайна върху листовете със сценария. Може да съм решила да превърна живота ти в ад.
— Достатъчно — засмя се Джеймс. — Пощади слуха на бебето. Нека първо да опознае добрите ти страни…
— Не ме прекъсвай. Нали искаше да поговорим. Опитвам се да ти кажа, че може да те мразя повече, отколкото си мисля, защото преживях тежко раждане, цялата съм разкъсана от тази голяма глава, шиха ме и ме натъпкаха с болкоуспокояващи, така че в момента съм доста замаяна и не мисля трезво.
Джеймс се усмихна.
— Освен това не ти трябва жена, която няма да спи с теб, защото никога, никога, никога, кълна се, няма да сложа нещо там долу. Освен торбичка лед.
Джеймс отново се усмихна. После целуна Клариса по челото и бебето по главичката.
— Обичам те, мъничък Джеймс.
Клариса го перна по ръката.
Той се ухили и каза:
— Връщам се след малко. Ще ти донеса нещо сладко.
— Шоколад!
— Ще видим… — Той й прати въздушна целувка.
— Проклети трапчинки… — промърмори Клариса зад гърба му. — Ау. Извинявай, бебчо.
В този момент видя същите трапчинки на бузките на бебето си и се усмихна.
Този покой продължи не повече от петнайсет секунди. Родителите й нахлуха в болничната стая сияещи, хванати под ръка.
— Сладкишче, да ти съобщим новината. С майка ти решихме да се оженим!
Тя се облегна на възглавницата и затвори очи.
29
Едно дълго, екзотично пътуване
Клариса не обичаше изненадите. Всичко неочаквано беше свързано със стрес, а това й идваше в повече. А каква по-неприятна изненада от една неочаквана смърт?
Майка й почина две седмици след раждането на бебето, преди още да го бяха кръстили. Клариса още живееше в къщата й — майка й й беше предложила да остане колкото иска, докато реши какво ще прави с Псевдо-Аарон. И така — Клариса спеше в детското си легло, а бебето — в кошче до нея. Майка й готвеше — любимите ястия на Клариса, които като дете беше опитвала доста по-рядко. Освен това се редуваха да преобуват бебето посред нощ, изобщо… майка й винаги беше до нея в първите най-трудни дни след раждането — когато зърната й бяха разранени и я боляха, когато бебето имаше колики и плачеше с часове… Никога преди майка й не беше изглеждала по-жизнена и тази нейна неизтощима жизненост вдъхваше кураж и на Клариса.
А после изведнъж, като гръм от ясно небе, дойде ударът.
Има много начини да умреш. Някои щастливци дори умират в съня си.
Майката на Клариса издъхна в тоалетната.
Също като Елвис. Клариса я откри седнала на тоалетната чиния, наведена напред, като че ли беше задрямала. Списанието се беше изплъзнало от протегнатата й ръка.
В първия момент Клариса си помисли, че майка й е заспала. Може би защото тя самата умираше за сън.
Излезе от тоалетната на пръсти и се върна в леглото.