Клариса си отдъхна. Теди се справяше чудесно. Всичко, което казваше, беше съвсем на място.
— Тя беше мила… Имаше очарователна усмивка и големи, искрящи очи. Как да опиша въздействието й върху мен? Беше като галещ полъх на летен бриз…
Повечето от присъстващите в залата вече триеха сълзите си или се усмихваха през сълзи.
— Споделих с мой приятел, бизнесмен, че ме е накарала да се почувствам като в рая и че ако се съгласи да ми даде телефонния си номер и да излезе с мен, ще съм най-щастливият човек на света…
Той помълча, наведе глава, пое си дълбоко дъх и продължи:
— Да, имах чудесна съпруга, но самият аз съвсем не бях идеалният съпруг… Благодарен съм на бога, че Алехандра все пак успя да ми прости… Бяхме решили отново да се съберем, когато се случи това…
Той наведе глава и заплака неудържимо. Сърцето на Клариса се сви от жалост. Имаше чувството, че баща й, този едър, самоуверен мъж, изведнъж се е превърнал в малкото момченце с къси панталонки от детските си снимки. Само че сега нямаше кой да го вземе в прегръдките си и да го утеши.
— Алехандра Вера де ла Кортес, бях щастлив, че те срещнах. Благодаря ти за всичко. Ти винаги ще си останеш тук, в сърцето ми. Винаги ще бъдеш с мен…
Клариса бързо подаде малкия Алехандро на Грейви, изтича на подиума и прегърна съкрушения, остарял изведнъж мъж.
— Всички си изплакаха очите — каза после Грейви, докато я караше към къщи. — С изключение, разбира се, на онази въртиопашка, Сузи, но на кой въобще му пука за нея? Видя ли само как се беше облякла?
Клариса мълчаливо се взираше навън. Денят беше слънчев, ослепително сияен, сякаш не бяха заровили майка й в земята. Животът продължаваше.
— Животът си продължава… — каза тя на глас, като се обърна към Грейви. — А аз май нямам никакво желание да продължа…
Грейви само мълчаливо стисна ръката й.
Клариса въздъхна и се замисли за Джеймс. Какво ли слово би произнесъл той на гроба й, в случай, че я преживееше? Дали щеше да намери две добри думи за нея? С какво ли щеше да остане в сърцето му?
И дали изобщо щеше да остане?
След погребението повечето от хората, които бяха дошли да си вземат последно сбогом с майка й, се събраха в къщата им в долната част на Бевърли Хилс за еврейското бдение „шива“. Клариса се върна назад в спомените си и се замисли за къщите и кварталите, които бяха сменили през всички тези години. От едностайния апартамент в непосредствена близост до магистралата в Санта Моника (който двете с майка й обитаваха, когато баща й за пръв път влезе в затвора), до просторния мезонет на „Бедфорд“ с интериор като от приказките на Шехеразада и до скромното бунгало в испански стил (последен дом на Алехандра Вера де ла Кортес). През тийнейджърските си години Клариса се беше срамувала от непретенциозната обстановка у дома (особено като я сравняваше с лукса, в който живееха повечето й приятелки), от икономиите, които правеха, от репликите „Знаеш, че не можем да си позволим истински басейн“…, но сега виждаше къщата с други очи. Особено след като отдавна беше престанала да желае с цялото си сърце всичко онова, което приятелките й имаха, но не можеха да го оценят, защото го приемаха като даденост — леглото на Грейви с розовия балдахин и мекия розов килим, в който краката потъваха; уроците по тенис, които Поло взимаше при треньора, в когото всички майки и дъщери бяха влюбени, и от които толкова се оплакваше; стереоуредбата, която заемаше половината стена; онези обувки… Сега, на трийсет и две години, Клариса не искаше нищо друго, освен да може някак да върне майка си.
Въпреки че не би се отказала да има и онези обувки… добави мислено, като видя колко елегантно стояха на краката на Поло черните обувки с каишка около глезена (в тях имаше нещо много изискано, в стил „Катрин Хепбърн“).
Седна на старото диванче на майка си и въздъхна дълбоко. В главата й продължаваха да нахлуват спомени…
31
Сватбата
В деня, в който Алехандра де ла Кортес Алпърт и Теодор Алпърт трябваше да подновят брачния си съюз, все пак се състоя една друга сватба — на Дженифър Еленбах и нейния градинар, Пабло Рамирес.