— Познаваш ли Аарон?
Е, доживяхме най-после.
— Здравейте. Приятно ми е — произнесе Клариса с дълбок, плътен глас, като се усмихваше ослепително.
— Имате нещо между зъбите — каза Аарон с глас, равен като гърдите на майка й преди лифтинга. Имаше специфичния изговор на южняк от Джорджия.
„О, боже“, помисли си Клариса, докато трескаво прекарваше език по зъбите си — малки бижута, които още не беше изплатила. „Толкова е дързък! Също като мен!“
А на глас каза:
— О, това ли? Запазила съм си го за десерт.
Аарон се усмихна.
Имаше трапчинки и единият от предните му зъби беше леко нащърбен (инцидент от детството?, бой с юмруци в колежа?, отваряне на бирени бутилки?). Една бръчка се беше вдълбила между веждите му и му придаваше замислен вид — доста необичайно изражение за Холивуд. Дрехите му също не отговаряха на положението му в обществото. Според Клариса имаше по-скоро вид на небрежен колежанин — евтини слънчеви очила, размъкната риза и сако, изгладено на две, натри. Хмм…
А обувките… Те не бяха маркови, дори не бяха и обувки, а каубойски ботуши. Боже!
Някои нарушения на етикета са непростими. Дори да се казваш Аарон Мейсън.
Бъдещият й съпруг беше като нешлифован диамант, но в умелите ръце на Клариса щеше да се превърне в мека податлива глина, да придобие лустро… Клариса го огледа от глава до пети със забележителна скорост, придобита при обиколките на магазини като „Барни“ по време на годишните разпродажби. Преди още да е стигнала до панталоните (за да прецени качествата на плата) и до бельото (обзалагаше се, че носи боксерки), вече благославяше мислено сервитьора Лари. Беше я насочил по вярната следа. Оттук нататък тя си знаеше работата.
2
Аарон е на ход
Аарон стоеше пред „Айви“ и изчакваше пиколото да изкара бентлито му — това щеше да стане за броени секунди, срещу една банкнота от пет долара.
— Е, чие беше онова великолепно дупе? — обърна се той към Макси Рийз.
Това беше първото дупе на запад от Ла Сиенега, което не изглеждаше недохранено.
— Чие ли? На Клариса Алпърт, разбира се — оживи се Макси. — Какво ще кажеш, страхотна е, нали? Освен това познава всички важни клечки в града — излизала е с повечето от тях и знае кътните им зъби и кирливите им ризи. Помни дори номерата на банковите им сметки, ако искаш, вярвай. Кукличка, много отворена мадама. Тъкмо като за теб е. Само кажи и ще те уредя.
Аарон не разбра какво точно имаше предвид Макси, но онова, което чу, като цяло го устройваше.
— Благодаря, но предпочитам сам да й се обадя.
— Разбира се. Ще го уредя.
— Просто ми дай телефонния й номер.
— Дадено. Хей, знаеш ли, имам страхотни места за мача в края на седмицата. Искаш ли ги? Нали си падаш по баскетбола?
Аарон беше в Холивуд едва от две седмици, но все попадаше на хора като Макси — неизменно готови да ти услужат, законно или не, с пари или с каквото и да било, за да могат след това на свой ред да разчитат на теб. Очевидно тук размяната на подаръци, както и размяната на комплименти, искрени или не, беше нещо обичайно.
— Страхотно изглеждаш, тези очила са върхът — бъбреше Макси. — Всяка мацка ще ти е навита. Ако искаш, мога да те уредя с Джеси Бийл — тя е истинско сладурче…
Аарон най-после седна зад волана на бентлито и включи уредбата. Стар южняшки рок заглуши последните думи на Рийс.
Дупето на Клариса не му излизаше от главата.
3
Купонът
Организирането на сватбено тържество поначало е трудно, а когато на всичко отгоре това става без знанието на младоженеца, задачата е почти непосилна.
След като видя Аарон и се погрижи той да я забележи, Клариса счете мисията си в ресторанта за приключена и побърза да се сбогува с Роберта със задължителната целувка „буза до буза“. Дори сподавеното възклицание от съседната маса — „О, боже, виж, Бритни и Джърстийн!“, което без съмнение издаваше турист на Юга, новопристигнал в Ориндж Каунти, не й направи особено впечатление. Знаеше какво ще види — ухилените физиономии на двете невръстни, пращящи от здраве звезди, които си гукат като гълъбчета. Е, имаше си по-важна работа.
След като се отби в един от осемте „Старбъкс“ по пътя към къщи за порция сух „Венти Кап“ (който щеше да й осигури необходимата енергия и същевременно най-малкия брой калории — все пак скоро щеше да облече сватбена рокля на Вира Уонг), Клариса влетя в апартамента си като хала и измъкна от нощното шкафче заветния розов тефтер, чиито страници беше облепила с изрезки от булчински списания.