Винаги когато разгърнеше страниците му, чуваше ангелска музика и за кой ли път потъваше в мечти.
Тук бяха любимите й модели сватбени рокли и списъците с имена на ресторанти, цветарски магазини, фотографи, свещеници (юдейски?, епископални?, будистки? — Клариса не поставяше никакви ограничения по отношение на религията на бъдещия си съпруг), булчински салони, сватбени торти, включително и десетте най-предпочитани за фон на сватбената церемония оркестрови пиеси (според класацията на „Град и провинция“). Беше помислила за всичко — до последния детайл. Откак се помнеше, събираше тази безценна информация. По страниците се мяркаха и ръчно изписани бисери от рода на: „Пощенският код има значение“, „Не ходи на среща в 818“, „Филмът е най-добрата аеробика“ и прочее.
Хиляди пъти Клариса бе прокарвала с трепет пръсти по страниците, и то не само за да залепи поредната изрезка. Не. След всяка трета, най-много — четвърта, среща с някой мъж от класа (някой, чийто лик грееше от корицата на списание „Лос Анджелис“, някой, като оня многообещаващ режисьор с козята брадичка или като оня собственик на верига нощни клубове, със забележителни познания по латински) тя неизбежно разгръщаше розовия тефтер и започваше да обмисля приготовленията.
За съжаление обаче нещата винаги приключваха много преди да се чуе звънът на сватбени камбани.
Тя въздъхна. Защо смяташе, че този път ще е по-различно?
Ръцете й трепереха. За да се успокои и да намали страничните ефекти от изядения „Венти Кап“, взе един „Ксанакс“ с изтекъл срок (подарък от вярната приятелка Грейви) и се залови за работа с пълната отдаденост на равин, комуто предстои да извърши обрязването на първородния си внук.
Набра скоростно номерата на хотелите „Бел Еър“, „Бевърли Хилс“, „Пенинсула“, както и на оня хотел на брега в Санта Моника с не дотам сполучлива архитектура на Франк Лойд Ронг, но със страхотен атриум. Номерата бяха предварително записани в указателя на мобилния й телефон — успешното протичане на сватбената церемония е въпрос на планиране и добра организация. Освен това, ако се омъжеше в хотел, отпадаха притесненията й за кетъринговата фирма и организатора на сватбени тържества. Предвидливо от нейна страна, не можеше да се отрече.
Естествено, съгласуваше всяка стъпка с плана, съставен още преди години.
Сватбен план на Клариса Реджина Алпърт
1) „Незабавно да се наеме хотел. Още сега, на момента!“
И така, Клариса уведоми администрацията на всеки от хотелите, че предпочитаните дати са съответно: 20 юни, 15 юли или в краен случай, ако Аарон се окажеше костелив орех, 2 септември.
Прие поздравленията за предстоящото щастливо събитие с подобаваща учтивост. Със съжаление я увериха, че за най-близката дата хотелите вече са ангажирани. Тогава се спря на 27 юни — седмица по-късно не представляваше кой знае какъв проблем. Продиктува номера на кредитната карта на майка си. На кой, ако не на най-близките си, може да разчита човек при извънредни обстоятелства.
2) „Трябва да се поръчат цветята.“
Виж, това беше трудна задача. Нейният любим цветар, Ърнест Бутервалд, отлично познаваше вкуса й — всички кавалери, с които беше излизала през последните години, бяха инструктирани за това. Клариса беше и сред поканените на тържеството по случай рождения му ден в „Мистър Чоу“. Проблемът беше, че неговите услуги излизаха твърде скъпичко… Не че Аарон не можеше да си го позволи, но все пак. Достатъчно беше, че ще поеме останалите разходи. Клариса се поздрави за пестеливостта (в името на любимия човек трябва да се правят жертви) и позвъни в цветарския магазин на Флорида (той се доближаваше до класата на Бутервалд, но все още нямаше неговата известност — не фигурираше в специалното сватбено издание на „Стил“ например). След като уточни датите (20 и 27 юни) управителят филипинец се поинтересува за името на младоженеца. Клариса се поколеба за миг.
Дали не беше по-благоразумно да назове друго име?
Да речем, Джордж Клуни.
От другата страна се чуха такива радостни възклицания, сякаш току-що беше съобщила на шефа на сицилианската мафия за появата на бял цвят на наследника му. Разбира се, Флоридата трябваше да обещае, че няма да разгласява новината — нямаше да я сподели дори с таитянския си любовник с продупчени зърна на гърдите. Джорж Клуни държеше на неприкосновеността на личния си живот — всеки, разгръщал списание „Пийпъл“, беше наясно с това.