Има си хас! Хазаинът искаше това още по-малко. Той трепереше над имуществото си и май беше готов дори да плати на служителите от милицията, за да не повреждат бравата.
Пристигнаха на улица „Мосфилмовская“ към осем вечерта. Преди да слязат от колата, Коротков предупреди:
— Сега ще ви инструктирам и ви моля да правите всичко, както ви кажа. Не е изключено вашата квартирантка да е имала съучастник, който може още да се намира в жилището.
— Тогава аз няма да дойда — тутакси решително отвърна хазаинът. — Притрябвало ми е да си търся опасни приключения. А, не, вървете без мен.
— Разберете — меко каза Настя, — ако там наистина има съучастник, той няма да отвори вратата на никого, освен на вас. Вие сте хазаин и имате пълното право да влезете.
— Нека той — шофьорът завъртя глава, сочейки Коротков — да каже, че е хазаинът. На вас ви плащат за риска, а на мен — не.
— Има ли шпионка на вратата?
— Че как, разбира се!
— Ето виждате ли! Ами ако човекът, ако там наистина има човек, ви познава по физиономия?
— Как може да ме познава? — възмути се хазаинът. — Аз си нямам работа с крадци, изобщо не познавам такива хора.
— Срещали ли сте се с Анна, за да й дадете ключовете и да вземете наема?
— Разбира се.
— Къде и кога стана това?
— Тя дойде тук, във фирмата.
— Анна в помещението ли влезе?
— Не, бяхме се разбрали да се срещнем на улицата. Трябваше да карам шефа на преговори в три часа и казах на Анна да дойде между два и половина и три, че ще я чакам в колата на улицата пред входа. Е, и тя дойде. Предплати ми за един месец и взе ключовете.
— Слизахте ли от колата, когато тя дойде?
— Слязох. Не ми беше удобно аз да седя, а тя да се прегъва на три, щото е висока като… като не знам какво.
— Ето, виждате ли — отново повтори Коротков, — значи човекът, който е бил с нея, спокойно е можел да ви види.
— Абе никого нямаше с нея! Сама беше.
— Вие така си мислите. Всъщност тя може да е била със спътник, но просто той по някакви причини да не е искал да се приближи.
Коротков говореше разпалено и уверено, защото на всяка цена трябваше да придума хазаина да се качи до жилището. Вярно, ако се съдеше по времето, когато бяха ставали обсъжданите събития, Анна беше наела жилището за срещи с Доценко, но кой знае дали Паригин наистина не е бил неин стар познат. И в такъв случай не биваше да се изключва вероятността жилището да е било наето за него. Или пък просто в този момент той да е бил с нея, кой знае по каква причина… Ако Евгений Илич Паригин беше човекът, за когото го смятаха, той сигурно беше много предпазлив и те въобще не биваше да рискуват.
— Е, добре — предаде се най-сетне младежът, — печелите, придумахте ме. Значи ще позвъня на вратата. А после какво?
— Ако не ви отворят, звънете отново и започнете високо да викате Анна. Непременно кажете кой сте. Ако там има някой, той трябва да бъде сигурен, че това сте именно вие и че я търсите за някаква дреболия, например да си вземете нещо свое.
— А ако отворят?
— Същото. Представете се, попитайте къде е Аня, обяснете, че трябва да си вземете нещо. Ако не ви пуснат, не настоявайте, само попитайте кога ще се прибере Аня и помолете тя да ви се обади. Ако ви пуснат, вземете нещо, каквото и да е, и веднага си тръгнете. Това е всичко.
— Как така всичко? — слиса се хазаинът. — Ами вие? Нали казахте, че трябва да потърсите крадени вещи?
— Е, нали не можем да търсим тези вещи в присъствието на съучастника — усмихна се Коротков. — Тогава това ще прилича повече на задържане, а при задържане нали знаете какво става? Съпротива, сбиване, чупене на стъкла, може и мебелите да пострадат. Не искаме да ви причиняваме щети.
Този аргумент беше ясен на хазаина и веднага го предразположи към хората от милицията.
Когато влязоха във входа, Юра се спря.
— Ние с Анастасия ще се качим пеша, а вие след три минути се качете с асансьора. Бъдете естествен, не се опитвайте да се движите тихо. Вие сте собственикът, отивате в собственото си жилище, от никого не се криете, изобщо нищо не криете. Разбрахте ли?
Коротков и Настя тръгнаха нагоре по стълбището. Когато стигнаха до съответния етаж, се огледаха да намерят удобно място. Нямаха намерение да нахълтват в жилището, но трябваше да успеят да се притекат на помощ на хазаина в случай на някакви непредвидени ексцесии. Забуча асансьорът, автоматичната врата се отвори и на площадката излезе шофьорът. Лицето му беше смутено и уплашено. Той завъртя глава, за да потърси Коротков. Юра направи крачка напред, за да го види онзи, и направи с ръка нещо като окуражаващ жест — сиреч хайде, звънни на вратата, не бой се.