Никой не реагира на първото позвъняване. На второто, по-продължително — също.
— Аня! — извика младежът и силно дръпна дръжката на вратата. — Аня, вкъщи ли си? Аз съм, Генадий. Отвори!
Отново тишина.
— Анютка, чуваш ли ме? Отвори ми, ако си вътре, трябва да си взема якето. Аня!
Той позвъни още няколко пъти, но отвътре не се чу нито звук. Коротков предпазливо се показа от укритието си и със знаци подсказа на Генадий: отключи си с твоя ключ.
— Аня, отключвам! Ако не си сама, наметни си нещо, аз няма да влизам в стаята, само ще си взема якето от антрето. Чуваш ли, Анюта? Влизам!
Той още веднъж натисна копчето на звънеца. Вероятно бе успял да се овладее, защото доближи лицето си до самата брава и зверски изкрещя:
— Последно предупреждение преди атаката! Аня! Скрий си гаджето под юргана, влизам!
Коротков намигна на Настя и вдигна палец, което очевидно трябваше да означава най-висока оценка за актьорските способности на Генадий. Изскърца бравата, после вратата се отвори и хазаинът предпазливо влезе в апартамента. Коротков се напрегна, готов всяка секунда да се втурне на помощ. Но нищо не се случи. Генадий излезе от апартамента с леко тъмно яке в ръката и затвори вратата. Зина да каже нещо, но Настя бързо притисна пръст до устните си и му посочи асансьора. Когато вратата се отвори, всички заедно влязоха в кабината.
— Там няма никого — съобщи Генадий с явно облекчение.
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно. Вратата към стаята е широко отворена, към банята — също. Всичко се вижда. Кухнята също е празна. И после — в антрето няма нито чужди дрехи, нито чужди обувки.
— Хайде обратно! — изкомандва Юра, когато вратата се отвори на първия етаж. — Ще влезем всички заедно. Ако през това време дойде някой, действаме по старата схема. Вие сте дошли за якето, а ние сме с вас, защото сме приятели.
Генадий явно се бе вживял в оперативната работа, защото с лекота се съгласи да продължат експеримента. Върнаха се в апартамента.
Коротков надникна в кухнята и в банята, Настя бързо огледа стаята.
— Мъж — доволно каза Юрий. — Непрана мъжка риза, явно не е размерът на Аня. И бръснарски принадлежности. Ти какво намери, Ася?
— Някаква техника. Гена, ваша ли е?
Генадий хвърли поглед към поставените в ъгъла калъфи и отрицателно поклати глава.
— Не, за пръв път виждам тези неща. Да не са крадени? Това ли търсехте тук?
— И това — без да й мигне окото, излъга Настя.
— Може би са на Аня?
— Може би. Юра, виж ги, ако обичаш, аз нищо не разбирам.
Коротков ловко дръпна циповете на калъфите.
— Така, да видим… Тук има камера, и то с някакви екстри, никога не съм виждал такива. Ами това тук какво е? А, сетих се! Това е приспособление за нощно снимане, но с много необичайна конструкция. А какво е това? Тук имаме бинокъл, също за нощно виждане.
Настя се притесняваше, имаше чувството, че твърде дълго стоят в апартамента и оставят прекалено много следи от пребиваването си тук.
— Генадий, ако обичате, вземете някакво листче и напишете бележка на Анна — помоли тя.
— На Анна ли? — страшно се изненада той. — Нали ми казахте, че е умряла?
— Но откъде вие ще знаете това? — възрази Настя. — Дошли сте в своя апартамент, не сте заварили наемателката, взели сте си якето и е съвсем естествено да й напишете бележка, инак тя може да помисли, че някой просто е откраднал якето. Тук явно живее някакъв мъж и той определено ще се разтревожи, ако дойде и види, че някой е влизал. Не бива да го безпокоим напразно.
— Ами аз мога да оставя якето където си беше, не ми трябва.
— А следите? Гена, трима души не могат да се въртят известно време в това тясно пространство, без да оставят следи. Със сигурност нещо сме разместили. Престъпниците са хора внимателни и предпазливи, те автоматично забелязват такива неща.
Генадий разбиращо кимна, извади от джоба си бележник и на откъснато от него листче написа няколко думи. След като оставиха бележката на видно място, те напуснаха жилището, в което Анна Лазарева бе прекарала последните си дни.