— И какво ще правим сега? — попита Коротков.
От улица „Мосфилмовская“ Настя и Юра отидоха на „Шчолковское шосе“, където живееше Настя. Нямаше смисъл да се връщат на работа, работният ден отдавна беше свършил, ако детективите изобщо имат някаква определена продължителност на работния ден.
— Не знам, Юрик, трябва да помисля. По принцип би трябвало да уведомим ръководството, защото ти сам не можеш да арестуваш Паригин, аз не ставам за помощник. Бива ме само да мисля, а през последните дни доказах, че и това не правя както трябва.
— И Мишка не става за помощник — унило потвърди Коротков. — Паригин го познава. Дали да включим Коля Селуянов?
— Него още го боли кракът — напомни му Настя.
— Вярно, забравих. Тогава Игор Лесников. Не бой се, Ася, Паригин няма да ни избяга, той не усеща опасността.
— Мислиш ли? — с нотка на съмнение попита тя.
— Стопроцентово съм сигурен. Виж сега какво се получава. Той смята, че връзката му с Лазарева не е изплувала, в милицията са го разпитали като случаен минувач и са го пуснали без сянка на съмнение. В жилището на „Мосфилмовская“ той живее и държи скъпа апаратура, значи няма намерение да бяга, просто е излязъл някъде. Смята, че за пореден път се е измъкнал. Момчетата претърсили ли са го, когато са го задържали онази нощ?
— Казват, че са го претърсили.
— Носел ли е оръжие?
— Не.
— Виждаш ли! — Коротков тържествуващо вдигна пръст. — Той дори не носи със себе си оръжие. Ще тръгне ли един сериозен престъпник без оръжие, ако всеки момент очаква неприятности? Няма да тръгне. Значи не очаква никакви неприятности.
— Или не е сериозен престъпник — добави Настя.
— А какъв е според тебе? Дете невинно?
— Абе един господ знае! — ядосано тръсна тя. — Това дело е пълно с метаморфози. Приличният счетоводител Нурбагандов се оказва престъпникът Хаджиев. Скромна продавачка на вестници посред нощ отива с някакъв мъж на някакъв строеж и се бори с него на живот и смърт. Дори татко…
Настя не се доизказа, извади цигара и щракна със запалката. Отново я смаза мъката, стисна гърлото й в спазъм, очите й се напълниха със сълзи. Юра разбра състоянието й и се постара да отклони разговора в безопасна посока.
— Ако Паригин не е сериозен персонаж, няма да имаме проблеми със задържането му. Ех, ако си живееше вкъщи, можехме просто да го извикаме с призовка като свидетел при нас или при Олшански за уточняване на обстоятелствата около снощното произшествие. Уж за да го разпитаме какво е видял, какво е чул, какво е забелязал. А така той няма да получи призовката. Нали не можем да го обявим за издирване. Обявихме Лазарева — и като резултат получихме труп.
— Прав си — съгласи се Настя, — в този случай пак ще получим труп, само че не на самия Паригин, а на някого от нашите. Юра, аз си мисля, че не бива да се опитваме да арестуваме Паригин в жилището на „Мосфилмовская“.
— Защо?
— Там обстановката е благоприятна за него. В това жилище той психологически постоянно е готов за изненади — нали се намира там донякъде незаконно, защото не той е наел жилището и не той се е уговарял с хазаина. А истинската квартирантка я няма, не може да използва за параван никого. Постоянно е в напрежение и ние няма да го сварим неподготвен. Струва ми се, че трябва да го подмамим към неговото второ жилище, легалното. Ако чувството ти не те лъже и Паригин наистина не очаква особени неприятности, той спокойно може без опасения да се появи там, където живее някаква негова позната или роднина.
— Развий си мисълта — поиска Коротков, — ти мислиш бързо и не успявам да те догонвам.
— Разбираш ли, Юрик, когато един човек води начин на живот, при който постоянно му е нужна резервна база, той никога не би пуснал в тази база външен човек, защото тя може да му потрябва всеки момент. И щом в тази резервна база са се появили обитатели, ние сме длъжни да си направим два извода. Първия: в обозримо бъдеще Паригин не вижда за себе си необходимост да се крие или да пази в резерв втората си бърлога, защото води спокоен, законен начин на живот. В този случай ние с тебе трябва да признаем, че всички наши разсъждения са били глупави и неоснователни, че той не е вмесен в нищо престъпно, няма нищо общо с убийството на гражданина Шепельов преди половин година и тогава е бил задържан случайно, а с Анна наистина е въртял любов и като истински кавалер е трябвало да придружи дамата късно през нощта до мястото на нейната съмнителна среща. И втория извод: ако ние с теб все пак сме прави и Паригин е замесен здраво, значи има някаква крайно важна причина, поради която е пуснал тази жена в своята резервна база. Например жената не му е безразлична и крайно се е нуждаела от покрив над главата. Именно този момент трябва да използваме. Ако тя го помоли за помощ, той непременно ще дотича. При което и през ум няма да му мине, че сме го разкрили като човек свързан с Лазарева, а ще мисли само за опасността, която заплашва онази жена. Историята с неговото задържане нагледно доказва, че той се владее прекрасно и не проявява ненужна агресия, ако смята, че всичко може да се размине. Нали не се е опитал да пробие обсадата, да избяга от местопроизшествието, не се е карал за правата си с милиционера, а тихо и спокойно се е ориентирал, лепнал се е за Иришка и Лиля и се е държал абсолютно логично — както би се държал всеки случаен минувач, който разбира спецификата в работата на милицията и няма основания да се страхува. Точно така той може да се държи и в ситуацията с жената, която живее в неговия апартамент и го моли за помощ. Сблъска ли се пред блока със служители на милицията, той няма да се хване за пистолета и ще се постарае да приключи работата колкото може по-мирно, без да се нервира и без да буди излишни подозрения. Ако пък действаме на „Мосфилмовская“, веднага ще схване, че това е краят, и ще се сражава ожесточено и докрай, защото там е жилището, в което го е завела Анна, а той с всички сили се старае да скрие именно връзката си с нея. Едно задържане на „Мосфилмовская“ може да причини голямо кръвопролитие.