А и дали ще има нови поръчки? Доста съмнително. Първо, фактът, че последната поръчка се провали, недвусмислено говори, че заинтересованото лице се е сдобило с друга възможност да решава проблемите си — или по-евтина, или побърза и лесна. А изпълнители-професионалисти като Паригин, защитени чрез сложна система на конспирация и вземащи заради стабилността си високи хонорари, вече се превръщат в ненужни никому останки от древността — като старинен дъбов бюфет в съвременно жилище: тежък, заема много място, иска грижи, защото целият е със сложна резба и се виждаш в чудо, докато избършеш прахта от дълбоките й гънки. И второ, в средите на заинтересованите лица информацията се разпространява бързо и много скоро ще се разбере, че, човекът, който е възложил поръчка на някой си Зотов, а после я е отменил, скоро си е отишъл от неестествена смърт. И никой няма да се занимава да проучва кое, защо и как, а просто ще си направят извода: по-добре да си нямаш работа със Зотов.
И тъй, решено е. Сега ще отиде там, където се намира Лолита, и ще си поговори с представителите на кредиторите, а после ще трябва бързо да приключи с цялата тази история. Пък и с историята на криминалния си живот. Както истинският шампион трябва да умее навреме да се сбогува със спортта, оставайки непобедим, така и професионалният килър трябва навреме да сложи край на престъпната си кариера, като остане незаловен.
Паригин излезе от блока на „Мосфилмовская“, качи се в колата си, която още вчера бе взел от гаража, защото иначе не би успял да се справи с оформянето на документите, и потегли към Лолита. Пред блока стоеше само една кола — черен форд-скорпио, и Евгений Илич веднага разбра: именно Лола и чакат парите. Той внимателно паркира колата на петнайсетина метра от форда, заключи я, отиде при тях и потропа на прозореца. Стъклото бавно се заспуска и в този момент стана нещо странно. Иззад ъгъла се появиха хора с милиционерски униформи, каски и бронежилетки и тръгнаха бързо и уверено право към черния форд.
„За мен е!“ — просветна в главата на Паригин. Ако имаше още поне няколко секунди, той със сигурност щеше да се овладее, да се успокои и да намери правилната линия на поведение. Тази тактика неведнъж го бе спасявала. Но Евгений Илич нямаше дори секунда за обмисляне и оценка на ситуацията, защото тактиката на хората от форда очевидно беше съвсем друга. И Паригин се оказа на самата огнева линия.
Първият куршум го улучи в хълбока, вторият — в корема.
В десет часа сутринта капитан Доценко застъпи на денонощното си дежурство в Главното управление, а в десет и пет от радиостанцията се разнесе леко дрезгав глас:
— Дежурната група да тръгва!
— Какво има? — попита Михаил, закопчавайки бързо ремъците на раменния си кобур.
— Престрелка. Някои хора не са харесали патрулния наряд рано сутринта — отговори дежурният по града.
— Има ли жертви?
— Има.
Въпреки включената сирена и поставения върху колата буркан, пътуваха дълго до мястото на престрелката. Пътищата бяха мокри и хлъзгави, шофьорите по принуда намаляваха скоростта, поради което ставаха задръствания на всички възможни места, а и далеч невинаги можеха да ги заобиколят по централната лента: в Москва нямаше автоинспектори по всички улици, а шофьорите не смятаха за нужно да спазват правилата и да не заемат крайната лява лента, защото и те бързаха и смятаха, че тяхната собствена работа е най-важната на света.
На местопроизшествието вече имаше коли от районното управление, две линейки и реанимационна кола. На тротоара, подпрян на стената на блока, седеше сержант с бронежилетка, наведен над него лекар обработваше раната на крака му. Друг патрулен милиционер и двама лекари измъкваха от черен форд крещящ от болка мъж.
— Колко са пострадалите? — попита Доценко непознатия майор, който даваше нареждания.
— Петима. Един леко ранен, двама — тежко, вече откараха други двама, но с тях май работата е лоша. Единият от тях е нашият квартален — Тюрин. Жалко за него, прекрасен човек. Защото патрулните са били с бронежилетки, останали са читави, само единият е ранен в крака, а кварталният е бил прострелян лошо.
След известно време, след като си изясни ситуацията, Доценко отиде при реанимационната кола. Казаха му, че вътре оказват помощ на човек, чиято връзка с произшествието още не е ясна. Не е използвал оръжие, стоял е до автомобила, от който престъпниците са открили огън по милиционерите.