— В случая всичко опираше до свидетелските показания. Хората на Усоев добре бяха обработили свидетелите, така че ние нищо не можахме да направим. От гледна точка на криминалистиката убийството беше извършено грамотно. Представете си: по перона се движи плътна навалица от хора, слезли от влака, а насреща й тича друга тълпа, защото на съседния коловоз до същия перон току-що е пристигнала крайградската мотриса. В такива условия е невъзможно да се открият следи, годни за идентификация. Обвинението можеше да се изгради единствено върху свидетелски показания.
— Така, ясно. И вие пуснахте Мамонтов, така ли?
— Не аз, а следователят. Какво общо имам аз?
— Общото е, че не сте успели да намерите начин да докажете вината му. Наистина ли сте казвали на Мамонтов, че сте сигурен в неговата виновност, или това е журналистически блъф, основан на факта, че самият Мамонтов сега вече не може да го опровергае?
— Да, другарю полковник, казвал съм това на Никита. Той беше доста умно момче, но слабохарактерно. Трудно беше да го объркам, когато даваше показания, и да го хвана в лъжа, повярвайте ми — почти месец се опитвах да го направя. Оставаше ми надеждата да го прекърша с нашата увереност. За съжаление тази надежда не се оправда, Мамонтов не се поддаде.
— Какво стана после? Преди да го пуснете ли го завербувахте или след това?
— Владимир Борисович, не съм вербувал Мамонтов. Давам ви честната си дума.
— Така ли? И защо? Нали сам ми казахте, че е бил умен, но слабохарактерен. Такива хора обикновено се измъчват от принадлежността си към криминалните структури и с удоволствие се съгласяват да ни сътрудничат. Защо вие сте изпуснали такава възможност?
Юра не беше очаквал подобен обрат. Защо не се бе опитал да направи Никита Мамонтов свой агент? Ами защото Мамонтов изобщо не ставаше за тази работа. На Юра тогава дори през ум не му бе минало да се опита да обработи момчето. Страхлив, непонасящ болка, той би изпял всичко на първия срещнат, който би му посегнал. Какъв агент можеше да бъде? Никакъв, това направо е смешно!
— Психологическата характеристика на Мамонтов не подхождаше за вербуване — отговори Юра.
— Да допуснем — кимна Мелник. — И какво стана по-нататък?
— Не знам — сви рамене Коротков. — Делото бе прекратено във връзка с неустановяване на лицето, подлежащо на привличане под отговорност. Пуснахме Мамонтов. Повече не съм го виждал.
— Тогава как да си обясним факта, че преди три дни той ви е потърсил по телефона?
— Не знам.
— Записът на телефонния ви разговор с него отговаря ли на действителността?
— Отговаря.
— Можете ли някак да обясните това?
— Не, другарю полковник, не мога. Мога само да предположа, че Никита се е обадил от апарат с вграден микрофон.
— Много дълбоко умозаключение. — Мелник помълча, загледан някъде встрани, после вдигна към Юра светлите си, пронизващи очи: — Какво ви каза Мамонтов?
— Това, което е написано във вестника, Владимир Борисович. Разговорът е цитиран точно.
— Не ме правете на идиот! — избухна началникът. — Питам ви какво ви каза Мамонтов при личната ви среща? Какво му се е случило? Защо ви е потърсил?
— Не се срещнахме с него.
— Защо?
— Не знам. Срещата беше определена за единайсет и половина при изхода от метростанция „Чертановская“. Мамонтов не дойде.
— Тия ги разправяйте другиму. А на мен ще имате добрината да ми разкажете как се срещнахте и какво ви каза той.
— Владимир Борисович, давам ви честната си дума — не съм се срещал с Мамонтов.
— А какво сте правили при неговото жилище в момента на убийството?
Пфу, дявол да го вземе, с досада си помисли Коротков, какъв беше този мой късмет! Сега ще ми търси отговорност и за най-малката грешка. Но трябва да призная, че новият шеф безспорно има опит в развързването на езици. Как само постави въпроса: какво сте правили при неговото жилище в момента на убийството? Трябва да отговарям изключително внимателно, инак ще се заяде: ами откъде знаете кога е бил моментът на убийството?
— Отидох в дома на Мамонтов да видя какво му се е случило и защо не дойде на срещата.
— Защо такава загриженост?
— Защото разбирах, че той не ми се е обадил просто така. Вероятно му се бе случило нещо сериозно, щом се бе сетил за мен. Щеше да бъде непрофесионално да не обърна внимание на това. Научих адреса на Мамонтов, приключих с работите си в района на Чертаново и чак след това отидох в Отрадное. Дълго звъних на вратата на Мамонтов, после установих, че тя не е заключена.