Василий Кликов, временно изпълняващият длъжността началник на службата по сигурността на банка „Руска тройка“, от дете обожаваше шпионските романи и филмите за разузнавачи. Той никога не бе чел или чувал за прочутата „експертна оценка“ на ЦРУ, според която само десет-петнайсет процента от разузнавателните данни се получават с помощта на технически средства, а останалите осемдесет и пет — деветдесет процента разузнаването получава от живи хора. Кликов беше луд по техниката и искрено я смяташе за панацея срещу всички нещастия, от които бе призвана да защитава банката службата по сигурността. Бившият му началник — Дмитрий Вавилов — често бе повтарял, че всеки външен човек, който се намира в помещенията на банката, носи със себе си потенциална опасност. Той може да постави взривно устройство, да инсталира бръмбар, да открадне оставен на някое бюро документ, да бръкне в компютър и да вкара в него вирус или да напакости по друг начин, ето защо външните хора в помещенията трябва винаги да се държат под око. Кликов усвои тези уроци, но с времето разви идеята, макар и по свой начин. Ако външните хора са двама или повече, по-добре е да ги оставиш сами в подслушвано помещение, тогава всички техни тайни със сигурност ще бъдат озвучени.
Ето защо, когато началникът на кредитния отдел на банката реши, че е време кабинетът му да се ремонтира, Василий веднага си помисли, че в поверената му банка ще влязат работници, архитект, дизайнер и кой знае още какви хора, и то без никакъв надзор. Нали не можеше да отдели хора от службата по сигурността специално, за да стоят по цели дни с тях в ремонтираното помещение! Много по-просто би било предварително да монтира подслушващо устройство, да го свърже с магнетофон, поставен в една от стаите на охраната, и два-три пъти на ден спокойно да проверява какво си говорят оставените без надзор ремонтиращи. Речено — сторено. Кликов постави подслушващото устройство късно вечерта, когато всички си бяха тръгнали, а той правеше контролния обход на помещенията на банката. Всъщност той не беше длъжен да обикаля помещенията — за това си има охрана, а началникът на службата по сигурността трябва да разработва стратегията, но Кликов не се съобразяваше с условностите, още повече че не възнамеряваше да посвещава никого в идеята си. Той я смяташе за своя лична оригинална находка и искаше да почака тя да донесе първите плодове, преди да извести за нея ръководството на „Тройка“. На другия ден трябваше да дойдат архитектът, дизайнерът и бригадирът на работниците, за да огледат офиса на началника на кредитния отдел и да направят предварителните замервания, така че Кликов искаше да направи всичко от вечерта, та утре да му остане само да включи магнетофона, когато пристигнат външните хора.
Хората, които щяха да се занимават с ремонта, дойдоха към обед и Кликов, след като получи сигнала от охраната на входа, бързо отиде в стаичката, отключи със своя ключ и натисна копчето на магнетофона, след което заключи и тръгна да върши ежедневните си работи. Някъде към един и половина се наложи да излезе: обадиха му се от една школа по безопасност с предложение да види жени-охранителки. Председателят на управата на „Руска тройка“ не искаше да изостава от модата и бе поискал да му намерят лично за него охрана от женски пол — по възможност с по-дълги крака, по-симпатична муцунка и по-точна стрелба. Кликов се обади в няколко московски школи по безопасност и ги помоли да му подберат кандидатури.
От „сгледата“ се върна някъде към шест часа. Архитектът, дизайнерът и бригадирът отдавна си бяха отишли и Василий побърза да прослуша записа на техните разговори. Лентата на магнетофона се въртеше бавно, послушно записвайки всичко, което ставаше в офиса на началника на кредитния отдел, който щеше да освободи офиса чак утре, а днес заедно със секретарката разпределяше документите в различни папки и кашони, подготвяйки се за утрешното преместване. Сред служителите на банката този началник имаше репутация на човек възпитан и учтив, но сега, останал насаме със собствената си секретарка, си служеше с такива изобилни и засукани псувни, че Кликов не можеше да му се начуди. Кой знае защо, той изобщо не се притесняваше да използва улична лексика в присъствието на млада жена. „Сигурно я чука, затова си го позволява“ — помисли си Василий и веднага неволно се изчерви, като разбра, че подслушва разговора им, вместо веднага да изключи апаратурата.