Не се разбираше само едно: кой беше този посетител?
Василий дослуша разговора докрай и си тръгна, защото вече беше съвсем късно и в банката не бе останал почти никой — нали той трябваше да прослуша от край до край разговори, водени в продължение на повече от три часа. На другия ден още сутринта Кликов отиде при началника на охраната да попита кой е идвал предния ден в офисите на банковите служители. После надникна в кабинета на началника на кредитния отдел, попита го как вървят работите, доволен ли е от вчерашните посетители във връзка с ремонта и кога ще стане преместването. Секретарката вече седеше зад бюрото си в преддверието и също подреждаше нещата си в кашони, защото щеше да се мести заедно с шефа си. Няколко минути лековато бъбрене — и Кликов научи кой е дошъл при стопанина на офиса точно когато си е тръгвала групата по ремонта. Запомни името, но то нищо не му говореше. И тогава той си спомни вълшебната фраза, която в такива случаи винаги произнасяше бившият му началник Вавилов: „Ще звънна на Филипич, да провери.“ Кликов си нямаше такъв Филипич, но си каза, че спокойно може да се обърне към онзи капитан от „Петровка“, който бе идвал и го бе разпитвал за познатите на убития Вавилов. Откак изпълняваше задълженията на началник на службата по сигурността, Кликов за пръв път се изправяше пред факта, че без контакти с милицията далеч няма да стигне. По-рано подобни въпроси решаваше самият Вавилов и младият Кликов не се замисляше много-много как всъщност го прави. Сега беше ясно как. Ясно беше и кой е този Филипич. Какво пък, Вавилов си е имал Филипич, а той, Кликов, трябва да потърси някого, към когото ще може да отправя разни безобидни молби. Ще опитаме да започнем с този капитан.
Василий бързо отиде в кабинета, заеман по-рано от Вавилов, а сега вече негов, и започна трескаво да се рови в нещата върху бюрото. Имаше ужасния навик да записва телефони и адреси на малки разноцветни квадратни листчета и после да пъха тези шарени квадратчета, както и получените визитки, под различни вещи, между страниците на настолния календар, в класьора за контролни карти — с една дума навсякъде, само не и в бележник или визитник. Вече почти беше загубил надежда, когато все пак откри заветното зелено листче с името и телефоните.
Всички телефони даваха свободно, но като погледна часовника, Кликов се сети, че сега е най-неподходящото време за телефонни обаждания. Девет и половина сутринта. На „Петровка“ работят от десет — това го помнеше. Значи Доценко е излязъл от къщи, но още не е стигнал до службата. Ще трябва да почака.
Коротков се втурна в кабинета на Настя като ураган, помитащ всичко по пътя си. За пръв път през последните няколко дни лицето му сияеше.
— Аска, коя новина да ти кажа първо — добрата или страхотната? — с вибриращ от възторг глас попита той.
— Добрата — мрачно избъбри тя, без да вдига очи от подредените по цялото бюро листове.
— Хайде погледни ме де — примоли се Юра, — повдигни очи, кралице на равнодушните! Имам наистина добра новина.
Настя направи съответното усилие, изписа на лицето си усмивка и се постара да погледне Коротков колкото може по-приветливо:
— Гледам те. И чакам добрата новина.
— Господаря е болен. Представяш ли си, Аска, той се е разболял! А ние с тебе се чудехме вчера защо не ни тормози и не ни обяснява за пореден път колко сме тъпи, как сме изтървали първо Лазарева, а после и приятелчето й Паригин.
— Не нас, а мен — поправи го Настя. — Теб той не те тормози във връзка с това дело, официално ти не се занимаваш с него.
— Добре де, не мен и теб, а теб и Мишаня, но нали все пак нямаше тормоз! Не се хващай за всяка дума. Та значи, оказва се, че още вчера имал температура над трийсет и девет градуса, едва изтърпял до края на работното време, а днес съвсем рухнал. Нали знаеш какъв грип върлува тази година?
— Не знам, не съм боледувала.
— Но аз боледувах и мога да ти кажа със сигурност — продължителен е. Повръщане, диария, вътре всичко ти се сгърчва от болка и температурата е страшно висока.
— Юрочка — Настя меко се усмихна, този път съвсем искрено, без да се насилва, — същинско хлапе си. Ура, даскалката била болна, няма да учим! Та ти си над четирийсет, а се радваш като ученик, че грип е тръшнал началника ти.