— Не си права, Аска, и аз дори не ти се сърдя, защото нищо не разбираш. Не че грип е тръшнал началника ми, а Господаря е временно извън играта и ни е оставил на разположение на чичко Паша Жерехов. Усещаш ли разликата?
— Усещам я. А това важно ли е?
— И още как е важно! Та ти не си чула още страхотната новина. Щом я чуеш, веднага ще разбереш. С една дума: в банка „Руска тройка“ е идвал някакъв чичко, който твърдял, че знае кой е убил Нурбагандов, и дори е назовал и убийците, и причините за убийството. И то е идвал при началника на кредитния отдел на банката, а онзи, когото с намеци е посочил като организатор на убийството, бил взел от „Руска тройка“ солиден кредит и в момента изпитвал големи затруднения във връзка с връщането му. Името на посетителя ни е известно.
— Откъде е информацията?
— От банката, от онова момче, което сега е на мястото на Вавилов. Нещо е изпитал доверие към нашия Мишаня и му се е обадил с молба да провери този посетител.
— Може ли да му се вярва?
— Мисля, че да. — Коротков сви рамене и веднага ловко яхна стола с лице към облегалката. — Но трябва и да проверим. Така че сама разбираш: липсата на надзор от страна на омразния Господар доста ни развързва ръцете, защото чичо Паша Жерехов е наш човек, има ни доверие и ще сътвори документче за външно наблюдение, без да ни иска обяснения.
Настя мълча известно време, като машинално рисуваше върху чист лист хартия концентрични окръжности.
— Излиза, че моята версия е неправилна. За пореден път съм сбъркала. Юра, броиш ли колко глупости направих през последния месец?
— Една — бързо отговори той, — когато си решила да не споделяш с мен неприятностите си. Това наистина е сериозна грешка, а всичко останало е нормален работен процес.
— Добре, не ме утешавай — Настя опита да се усмихне, — тази година станах рекордьорка по грешки. Аз мислех, че Вавилов е разпознал в Нурбагандов бившия агент Хаджиев и тази е била причината за убийството първо на самия Хаджиев, а после и на Вавилов, който така и не се е разделил докрай със съмненията си. Но ако Нурбагандов е бил убит като „акт на добра воля“, като благотворителна помощ, за да се постигне отсрочка по кредит или по-добри условия за него, тогава не разбирам защо е загинал Вавилов. Неговото убийство по никакъв начин не може да пасне на историята с Нурбагандов. Трябва да търсим друго обяснение за смъртта му. Или вчерашният посетител на банката лъже и тогава трябва да измислим обяснение за тази лъжа.
— Ами обади се на Мишаня, той се прибра вкъщи след денонощното дежурство, там е — посъветва я Коротков. — Момчето от банката е обещало да му занесе лентата, на която бил записан разговорът. Може вече и да е отишло.
Но Кликов още не бил дошъл. Доценко обеща да донесе лентата веднага щом я получи. Настя отново замислено впери поглед в прозореца. Докато вчера и завчера у нея кипяха студена ярост, бясна енергия и стремеж на всяка цена да довърши започнатото, да му види края, днес я бяха нападнали вялост, умора и безразличие. Тя разбираше какво и как трябва да се направи по-нататък, но не можеше да намери сили в себе си да стане, да тръгне и да започне. Тялото й сякаш бе стократно натежало.
— Ася, ама защо седиш като квачка? — ядосано каза Коротков, на когото бе омръзнало да се придвижват напред с милиметри, след като най-сетне можеха да направят голяма, широка крачка. — Върви при чичо Паша, обясни му ситуацията, трябва да осигурим външно наблюдение за онзи тип, който е идвал в банката, както и за другия, дето дължи пари.
— Ти върви! — озъби се Настя.
— Браво бе! Какво общо имам аз с тази история? С какво мое дело е свързана банка „Руска тройка“? По твоето тя поне е предишна месторабота на един от потърпевшите по делото за седемте убийства, а аз какво ще му кажа? Хайде де, Ася, стегни се малко! Ама какво ти става в края на краищата?
Тя мълчаливо го гледаше, без да забелязва, че по лицето й се стичат сълзи. Чувстваше се страшно зле. Когато бяха далече от края, тя имаше сили да не мисли какво ще стане, когато всичко свърши. Може би никога няма да свърши и всичко ще остане, както си е: убийствата ще увиснат неразкрити, а тя ще знае мръсната тайна за втория си баща. Сега, когато всичко бързо отиваше към своя край, Настя вече не можеше да не мисли какво ще стане с него. С баща й. С нейния татко. Ще го арестуват служители на милицията. Или ще го убият ОНЕЗИ. И какво ще стане тогава с майка й? Ами с нея самата?