Василий Валерианович не искаше да си разваля отношенията с длъжниците на Стоянов, той изобщо не обичаше да се кара с хората и да влиза в конфликти, именно затова бе захванал тази сложна и опасна игра, чиито резултати трябваше да извадят Григорий Иванович от строя. Стоянов щеше да бъде компрометиран като ръководител, а нито Галузо, нито Боровков, камо ли пък Зеленин, щяха да имат и най-малко отношение към свалянето на началника на учебния център. Можеше дори да не снемат Стоянов от длъжност, за да не дразнят длъжниците му и да не му дават повод да се оплаква — нека се води началник, но фактически всичко ще ръководи и ще определя стратегията Александър Петрович Зеленин, човек разумен, далновиден и способен да предвижда нещата с няколко хода напред.
Същият този Зеленин беше замислил комбинацията с Никита Мамонтов и оперативния работник Коротков. По-точно той я бе замислил и разработил на теория, а после трябваше само да се подбере подходящ престъпник. Такъв, който ще се уплаши от побоя, ще признае убийството, дори и да не го е извършил, и ще хукне да търси помощ при оперативния работник, който е работил някога с него. След това трябваше да се убедят, че престъпникът и оперативният работник са си определили среща, и бързо да ликвидират престъпника, но не как да е, а така, че оперативният работник да го намери пръв. А записът на признанията, направени (или ненаправени, което впрочем няма никакво значение, тъй като записът може да се фалшифицира) от този вече мъртъв престъпник, да се предаде на пресата. Но пак не на кого да е, а на човек неуравновесен, избухлив, алчен за пикантерия, мразещ милицията. Смисълът на цялото това струпване на условия беше само един: да се покаже чрез ярък, шумен и очевиден пример, че избраната от Стоянов тактика за набиране на курсанти за учебния център е дълбоко порочна, че при набирането на първата група обучаващи се по чиста случайност не се е случило такова нещо, просто са имали късмет, но ето че при второто набиране неприятностите буквално са завалели. Извадили са лош късмет с Мамонтов, който е хукнал да търси помощ от милицията, и не дай си боже сега да започнат да ровят, да търсят кой и откъде може да е научил за Никита и да е дал поръчка за него. Ето виждате ли, вече и вестниците са надушили, вдигат шум, а милиционерите няма да търпят това, ще започнат да отричат, земята ще преобърнат, за да докажат, че журналистът не е прав, а кой знае докато преобръщат земята, какво може да намерят. Всичко може да стане…
Статията в популярен вестник беше задължително необходима, за да имат подръка неоспорими веществени доказателства за несъстоятелността на метода на Стоянов. Знае ли човек — може би Григорий Иванович все пак ще рискува да се оплаче някъде по върховете, че не са обективни към него и го изтикват от ръководството на учебния център. И всички приказки за несполуки няма да имат абсолютно никакво значение, ако не са потвърдени от нищо друго, освен от думите, изречени от Галузо, Боровков и Зеленин. А една статия във вестник е вече факт, който не може да се оспори. За държавната програма такива статии са вредни, особено за секретната й част.
А ето и още една неприятност, произтекла от вашата методика, господин Стоянов. Някой си Паригин. Изобщо не се е стреснал от твоите хора, държал се е непредсказуемо, но — трябва да му се признае — правилно, и твоите кретени, окичени с апаратура, замалко не са били арестувани. Просто са имали късмет, че по улицата не е минавал патрул, когато храбрият гражданин Паригин е строшил прозореца и е изхвърлил стола…
С една дума играта беше сложна, замислена като удар по честолюбието на Стоянов. Той няма да иска да се черви всеки път, когато се случи такава издънка — ще изтърпи веднъж, дваж, а после ще се отдръпне, ще отстъпи, ще каже: добре де, хайде да опитаме друг начин, може неприятностите да намалеят. При това и Галузо, и Зеленин разбираха, че Стоянов ще отстъпи не искрено, а само на думи. Ще се съгласи Зеленин да пусне в действие своя метод и ще търси в него недостатъци, грешки, недоглеждания, ще преувеличава всеки неуспех и ще подценява успехите. Защото Григорий Иванович Стоянов свято вярва в правотата си, не признава и не иска да признава друга тактика, смята, че изсипващите се на главата му гафове са резултат от лошо стечение на обстоятелствата, и с удоволствие рано или късно ще отстъпи на Зеленин правото на опит, та после да злорадства над несръчните напъни на книжния плъх. А че тези напъни ще бъдат несръчни и неуспешни — той не се е съмнявал нито за миг.