Приблизително така виждаха Галузо и Зеленин, а заедно с тях и Боровков, развитието на събитията. Стоянов ще си седи кротичко и ще си мълчи, очаквайки първата издънка на неговия конкурент, първия провал на метода на Зеленин. А провал няма и няма да се случва… И всички постепенно ще свикнат, че всъщност главният човек в учебния център е Зеленин, а Стоянов е просто така, нещо като мебел. Нежна революция. Това е много по-продуктивно от открит метеж.
Ех, ако знаеха, че Стоянов толкова бързо ще слезе от сцената, че ще загине, падайки от някакъв дванайсети етаж, нямаше да се захващат с тези сложни маневри. Защото толкова сили хвърлиха, толкова хора задействаха, толкова ненужни рискове поеха! Колко пъти цялата ситуация балансираше на ръба на провала и само по чудо оставаше читава. По знахарки ли да тръгнем, разправят, те можели да предсказват течното време на смъртта. Ако знаеш със сигурност, че противникът ти скоро ще си отиде по естествен път, колко усилия и време можеш да си спестиш…
Но всичко това е минало-заминало. Работата е там, че дейността на вербувачите, които работят за Стоянов, трябва незабавно да се прекрати, докато не се е случила още някоя неприятност. Да, но възниква въпросът: как да направим това? Как да се свържем с тях? Кои са те? Къде да ги търсим? И как да дадем команда, която те ще изпълнят, а няма да я оставят да мине покрай ушите им, понеже ще сметнат, че не е задължителна? С тях си бе имал работа само лично Григорий Иванович и Галузо и Зеленин смятаха, че веднага щом узрее за отстъпление, Стоянов по подходящ начин ще ги изкомандва да спрат. И на никого и през ум не минаваше, че той може внезапно да умре, а хората му да останат на практика без контрол.
Именно за да обсъдят този въпрос Василий Валерианович искаше да се види спешно със Зеленин. След дълги размисли и пресмятания той задели за срещата с Александър Петрович времето от седемнайсет и трийсет до осемнайсет и петнайсет.
Глава 20.
На другия ден Павел Василиевич Жерехов предаде на Коротков отчета за наблюдението над двата обекта, единият от които бе ходил в банка „Руска тройка“ с повече от странни намеци, а другият всъщност беше човекът, за когото бе намеквал първият.
Наблюдението над първия обект не бе дало нищо интересно, освен че след посещението си в банката той се бе срещнал с втория, но за сметка на това вторият обект бе повел наблюдаващите по твърде любопитна верига. В резултат на това в продължение на едно денонощие бяха установени лицата Александър Петрович Зеленин и Василий Валерианович Галузо. Обектът на наблюдение номер 2 бе влязъл във връзка със Зеленин, след което Зеленин бе пристигнал в едно голямо красиво здание, където бе останал точно четирийсет и осем минути. Той бе излязъл от зданието заедно с някакъв човек, беше се сбогувал с него с ръкостискане и беше си тръгнал с кола.
Наблюдателите, които следяха Зеленин, го бяха проследили до една закрита територия, в която не бяха успели да проникнат. Другата група наблюдатели бяха спрели вниманието си върху мъжа, с когото Зеленин бе излязъл от зданието, и след известно време бе установено и неговото име. Василий Валерианович Галузо беше един от крупните ръководители в правителствения апарат.
— И защо се захванах с всичко това? — тъжно попита Настя, втренчена в донесения от Коротков отчет.
— Как защо? — изненада се Юра. — Нещо не те разбирам. Какви съмнения те мъчат?
— Обикновени. Какво ще правим ние с всичко това? Ясно е, че територията, на която момчетата не са успели да проникнат, е именно прословутият учебен център. Също толкова ясно е, че господин Галузо е активен деятел в държавната програма за борба срещу данъчните нарушения. И по-нататък какво? Ние двамата с тебе — срещу такава огромна сила? Когато давах обещания на Денисов, някак изобщо не помислих за това.
— Не ми харесва настроението ти. И изобщо не ми харесваш. Не те обичам, когато си такава.
— Е, ще прощаваш, вземай каквото ти дават, друго не са ни докарали — кисело се усмихна тя. — Юра, кога ще стана далновидна, как мислиш?
— Асенка, престани! Стегни се малко. И се обади на скъпия си приятел Заточни.
— Защо?
— Защото. Ти свърши своята част от работата, наистина не можеш да направиш нищо повече — нито сама, нито с моя помощ. Резултатите, до които стигнахме, водят вече към места, много по-високи от нашия отдел.
Настя упорито наведе глава и втренчи поглед в пода: