— Може, драги, може, и още как може. И се прави. И се е правило, и ще се прави. Срамота, че си кадрови милиционер, да не знаеш такова нещо. Колко години работи в криминалната?
— Двайсет и четири.
— Тогава е още по-срамно да допускаш такива недоглеждания. Давам на двама ви два дни за разработване на нова концепция за подбора и обучението на кадрите. Взаимните ви разногласия не ме интересуват. Вие работите в един екип, така че бъдете любезни да изглаждате вътрешните си конфликти самостоятелно, без да вредите на делото, което вършим заедно. След два дни ще дойда тук и вие ще ми докладвате съображенията си. В новата концепция трябва да са елиминирани всички досегашни грешки.
Василий Валерианович рязко се надигна, като показа, че аудиенцията е приключена.
Стоянов го изпрати до изхода, услужливо отвори вратата на автомобила му и остана на входа само по костюм, докато колата на Василий Валерианович не подмина поста при портала на учебния център. Запали цигара, постоя замислено, загледан в едва различимите в тъмното върхове на дърветата, после ядосано захвърли фаса в снега и се прибра в кабинета си. Докато крачеше по коридора, машинално търсеше с поглед какъв да е пропуск, за който да се заяде и да си изкара яда на някого, но пропуски нямаше. Първата група специалисти бе завършила обучението и бе заминала да изпълнява задачи, втората още не беше набрана и в целия учебен център нямаше никого, освен ръководството, инструкторите и малобройния обслужващ персонал.
Когато отвори вратата на кабинета си, видя Зеленин, който дори не бе помислил да си отиде след заминаването на голямото началство. Нещо повече — той явно се канеше незабавно да започне работа върху новата концепция. Вече беше подредил листове, а на масата се бяха появили и някакви схеми. Стоянов неодобрително изсумтя наум. Веднага си личеше, че неговият заместник не е работил нито ден „на земята“, макар да бе служил в силово ведомство и да носеше пагони. Практиците от памтивека следваха едно непоклатимо правило: когато получиш указание, не бързай да го изпълняваш, може и да го отменят. Виж, онези, дето седят зад бюра и играят апаратни игри, следват други правила. Изпълнявай по-бързо, защото който пръв докладва, той е правият. Който по-оперативно изготви документа, с него ще се съгласи началството. Трудно му е на Стоянов да работи със Зеленин, различни са двамата, съвсем различни. Александър Петрович Зеленин е книжен плъх, теоретик, хартиена душа. А Стоянов цял живот е стъпвал по земята, задържал е престъпници със собствените си ръце и ги е хващал за гърлото. Толкова здраво ги хващаше, че те на бърза ръка пропяваха, казваха си и майчиното мляко. А тоя… Какво разбира той от оперативна работа? Какво разбира от вербуване? Нима той знае как да накара човека да се подчини и да не се дърпа много-много?
— Какво, ще се подмазваме на началството, така ли? — Стоянов не можа да скрие злобната си насмешка. — Още не си получил указанието и се втурваш да го изпълняваш, а?
Зеленин вдигна към него мрачен поглед. Това открай време беше загадка за Стоянов: как един човек с толкова обло румено лице, като че ли предназначено от самата природа за широка приветлива усмивка, съумява постоянно да изглежда мрачен, угрижен и сякаш взрян навътре в себе си. Зеленин запазваше тази си физиономия дори и тогава, когато беше в прекрасно настроение.
— Трябва да започнем да работим веднага — отвърна Зеленин спокойно, сякаш не бе забелязал злобната ирония на началника си. — Два дни не са толкова много, колкото ти се струва. Можеш да ми повярваш, през живота си съм правил десетки концепции — това е много трудоемка работа.
— Разправяй го на старата ми шапка! — избуча Стоянов, сядайки на стола срещу заместника си. — За половин час ще свършим всичко.
— Така ли смяташ? — Зеленин бързо събра своите книжа, сложи ги в папка и стана. — Тогава направи я. След два дни ще поставим на бюрото на Василий две концепции, едната ще е твоята, другата — моята.
— Сядай! — рязко нареди Стоянов. — Концепцията трябва да бъде една. Той сам го каза. Не ми се прави на обиден. Какво му хрумна сега да иска някаква си концепция? Прекрасно обучихме първия набор и без концепция. Просто взехме решение и го изпълнихме. Да не би ти да мътиш водата с твоите псевдонаучни измишльотини?
Зеленин мълчаливо седна и впери в него неразбиращ поглед.
— Добре де, хайде започвай, щом си такъв голям специалист по концепциите — умилостиви се началникът. — И най-напред ми намери решение как да избягваме грешките при подбора на нашите кандидати. А пък после ще си поговорим за самото обучение.