Ако е така — прекрасно! Те няма да го потърсят повече. И нямат никаква информация. Тръгнаха си от него, ще отидат при друг.
Но ако не е така… Ако не е така — тогава лошо. Има два варианта: или някой наистина е пропял, станал е предател и е дал информация за Паригин, или това не са били никакви ченгета, а хора от онези, другите. От лагера на възложителите и техните приятелчета. Незнайно защо им е потрябвал Паригин заедно с неговото признание. Защо — това е друг въпрос, но и без това е ясно, че отговорът никак не е приятен. Сигурно не беше случайно, че последната му поръчка се провали. Уж вече се бяха разбрали за всичко, а после изведнъж — „извинявайте, не стана нужда“. Конкуренция, мамицата му! Предлагането превишава търсенето. Защо да плащат много на квалифициран професионалист, когато могат да получат същото, като прибегнат до услугите на някой глупак дилетант, който взема много по-евтино. Да, но Паригин не е кой да е, не е обикновен изпълнител. Той има и опит, и репутация. И системата за връзка с него е сложна, защитена срещу случайности, работила е безотказно дълги години. Нито един възложител не знае името му, камо ли адреса. Така че ако това беше тяхна работа, те щяха да го извикат на среща. Тези, които дойдоха в дома му, може да са били само ченгета. Нали те имат адреса му, същия, който е в паспорта му и на който той живее в действителност. Излиза, че последната поръчка не е била никаква поръчка, а прах в очите, димна завеса. Не им е трябвало да премахват никого. Искали са да осъществят връзка с Паригин, за да го проследят. Само така може да са научили официалния му адрес. Явно нещо се мъти около него. Да е ядосал някого? Да е свършил работата си не точно както трябва?
Който е осведомен, той е въоръжен, реши Евгений. И преди всичко трябва да научи кои бяха хората, които дойдоха у него — и дали са идвали само у него. За целта трябваше да проследи онзи оперативник от „Петровка“, който се бе занимавал с него, и да го следи няколко дни, да види какви са контактите му. Ако близо до този оперативник се мерне някой от тримата, дето идваха, да започне да следи него и да разбере дали те ходят със своята видеокамера и при други хора. Ако ходят, значи всичко е наред, действат напосоки, пробват всички тогавашни задържани — може някой да се издаде. Ако не ходят, значи имат информация само за Паригин. А пък ако около оперативника не се появи никой от въпросната троица, тогава ще трябва да се заеме с възложителите.
Миша Доценко изслушваше вече сигурно петнайсетата сърцераздирателна история за печалната съдба на спортистите. За да се добере до тази осведомена и готова на продължителни разговори дамичка, бе принуден да си изгуби два дни. Повечето спортни функционери, както е известно, са мъже, а на мъжете не е присъщо да се интересуват от чужди съдби. Те не се интересуваха и от високия симпатичен журналист. Ето защо прехвърляха Миша от кабинет на кабинет, от етаж на етаж, като му препоръчваха да се види и поговори с Иван Петрович или Пьотър Иванович, който пък изпращаше журналиста при някого другиго. Но Миша бе богато възнаграден за митарствата си, когато най-сетне уцели тази забележителна във всяко отношение дама, която цял живот бе събирала слухове и клюки и с удоволствие ги преразказваше. Лошото беше само, че нито една от разказаните от нея истории засега не вършеше работа на Миша. Но той не губеше надежда.
— … съвсем се пропи. А напиеше ли се, започваше да бие жена си. Ами то неговото сила ли е, чудо ли, можете да си представите, а тя е гимнастичка — слабичка, лекичка, с пръст да я бутнеш, ще падне. Колко пъти му казвахме: Витя, не я закачай, да не стане някоя голяма беля. Къде ти! Веднъж толкова се напил, че я изхвърлил от стаята през балкона направо на улицата. Сега е в затвора. — Тя жално въздъхна. — Добре че нямаха деца. Защото представяте ли си какво щеше да стане? Майката загинала, бащата — в затвора. С други се случваше точно така…
Доценко разбра, че сега ще чуе поредната, шестнайсета история, но тя пак ще бъде за мъж. А на него му трябва жена. Баскетболистка с осакатена психика. Трябваше да поведе разговорливата дама към интересуващата го тема леко, предпазливо, така че в никакъв случай да не я обиди.