— А защо жена му е търпяла всичко това? — попита Миша.
— Толкова слабохарактерна ли е била?
— Какво говорите, Михаил Александрович, може ли спортистка да бъде слабохарактерна? Спортистките имат желязна воля. Но всичко е насочено към спорта. Разбирате ли какво искам да кажа? От дете спортистката е свикнала да се подчинява, да се насилва да върши неща, които не й се иска да върши, защото вижда целта пред себе си. Да стане първа, да стане най-добрата. Олимпийска шампионка. И тя полага на този олтар целия свой запас от душевни сили. Още повече че няма друга цел, която по притегателна сила да съперничи на стремежа й да стане първа. А всичко останало й изглежда несъществено, маловажно и й е жал да хаби силите си за него.
Е, най-сетне, с удовлетворение си помисли Доценко, изминахме половината път, вече говорим за жени спортистки. Сега плавно преминаваме към баскетбола.
— Кажете, а жените баскетболистки също ли имат проблеми в семейния живот? Или това се случва предимно с мъжете?
— О, какво говорите! — Дамата плесна с ръце. — Нашите момичета изобщо вечно имат проблеми в любовта. Та нали са високи! Едно високо момче няма проблеми да си намери съпруга, за него всяка подхожда, стига да я обича. А момичетата какво да правят? Те имат един изход: да си търсят съпруг сред своите колеги баскетболистите. А нашите момчета не обичат високи момичета, ето къде е парадоксът. На, допреди малко ви разказвах за Витя, дето изхвърли жена си — гимнастичката — от прозореца. Помислете си само: гимнастичка! На ръст тя е метър и половина с шапката. Така става постоянно. Двуметровите дангалаци са луди по миниатюрните женички. А какво да правят двуметровите момичета?
— Ама всички ли са двуметрови? — недоверчиво присви очи Доценко.
— Е, не, казах го само образно… — Дамата се засмя и моментално се подмлади с десетина години. — Средно метър и деветдесет. Но и това не е малко, съгласете се. Има и прекалено големи — над два метра, но това се случва изключително рядко.
— И как се омъжват?
— Различно. Между другото радват се на значителен успех сред по-ниски от тях мъже. Онези, които успяват да не обръщат внимание на разликата в ръста, напълно успешно създават семейства. Но това, разбира се, не се удава на всички. Много от тях се страхуват, че ще изглеждат смешни до дребен мъж. Гледат да си намерят висок, а високите, както вече ви казах, харесват миньончета. С една дума — затворен кръг.
— Кажете: а характерът на момичетата не се ли разваля от това? — невинно се поинтересува Миша.
— О, разваля се и още как! Не на всички, разбира се. Но ако наше момиче си е втълпило, че на всяка цена трябва да се омъжи, защото инак ще е непълноценно, става лошо. Съперничество, ревност, случва се дори да се стига до сбивания.
До сбивания. Става по-топло… Коя ли баскетболистка се е оказала толкова агресивна?
— Наистина ли до сбивания? — Доценко изписа на лицето си недоверие, смесено с изумление.
— Представете си — да. И примерите са доста. Да вземем, да речем, Мариночка Тихвинская… Само че после, когато си подготвяте статията, няма да пишете имената, нали?
— Разбира се — обеща Миша. — Имена не са и нужни за моята статия. Засега само събирам фактически материал, а въз основа на него после ще правя анализи, ще обобщавам и ще извличам закономерности. Та какво казахте за Тихвинская? Тя ли беше, която спечели решаващата точка на мача с кубинките?
— Да, да, същата. А вие гледате ли баскетбол?
— Рядко — призна Миша. — Но точно този мач гледах.
— Та така де. Мариночка излизаше с едно момче, не от нашите, а от телевизията. Май беше оператор. Запознали се по време на излъчване на мач. Хубаво едно момче, много високо, беше дори по-високо от нея. Марина събрала момичетата от отбора си на рождения си ден, та и това момче дошло естествено. То се знае — момичетата му се нахвърлили. Не в прекия смисъл, а в преносния. Флиртували с него, правели му комплименти. С една дума — опитали се да й го отнемат. Коя на шега, коя насериозно го харесала, нали разбирате, такъв ценен екземпляр… Едно момиче особено много се стараело, вкопчило се в него, непрекъснато го канело на танц, все гледало да се уединят двамата в кухнята или пък да излязат на стълбищната площадка. Мариночка се вбесила и я сграбчила за косата. Онази не й останала длъжна, с една дума — сбили се. Момичетата, които видели това, после разправяха, че Маринка била направо като невменяема. Бяла като платно, а очите й святкали, нищо не чувала. Сякаш дяволът се вселил в нея. А после, когато всичко свършило, казала, че нищо не помни. Дори се учудвала, че е започнала това сбиване. Изобщо не си спомняла, представяте ли си?