Доценко си представяше това. Било е класическа картина на афект. Значи на тази Тихвинская не всичко й е наред с психиката.
— За пръв път ли се е случило нещо такова? Или и по-рано го е правила?
— Казват, че за пръв път. Но пък после се повторило още няколко пъти. Именно затова я и дисквалифицираха.
Е, това вече ставаше горещо. Хайде, хайде, мислено пришпорваше събеседничката си Доценко, не спирай, продължавай да разказваш за агресивната спортистка, която лесно се афектира. Трябваше да подаде поощрителна реплика:
— Сериозно? Нима заради сбиване?
— Именно. По време на мач се нахвърлила върху спортистка от другия отбор, която нещо ядосала Марина. И започнала да я бие. Сцената била ужасна. Едвам ги разтървали. Дотичал лекарят, веднага отвел Маринка, бил й някаква инжекция. А тя отново нищо не помнела. Когато я извикали пред комисия, толкова плакала! Извинявайте, казала, не помня, нищо не мога да направя, не мога да се владея.
— И какво? Изгониха я от отбора, така ли?
— Изгониха я — кимна дамата. — Мигар може да оставят такъв човек? Та това е буре с барут. Всеки момент може да избухне, да провали мача, да осакати някого. Макар че беше ужасно жалко, защото тя беше прекрасна спортистка.
— И какво стана с нея после? Как продължи животът й?
— Ами знаете ли, Михаил Александрович, има една вярна приказка: всяко зло за добро. Тя беше принудена да напусне спорта, вярно, но се намери някаква фирма — английска ли беше, канадска ли, — специализирана в производство на дрехи с нестандартни размери. Например за много дебели хора или за много високи. За тях измислят специални модели. А Мариночка е красавица, нали и вие сте я виждали по телевизията! Та те я взеха на работа. Така че тя сега процъфтява в чужбина.
Край. А всичко беше толкова хубаво… Но Марина Тихвинская не е нашият човек. Тя е в чужбина и е напълно доволна от живота.
— А случват ли се опити за самоубийство сред спортистите? — попита Миша с надеждата да получи в отговор още някоя история.
— Рядко — авторитетно заяви дамата. — Кога хората искат да се самоубият? Когато смятат, че животът им е провал, не са успели в нищо, всичко е било напразно и те не са нужни на никого. Спортистите обикновено не изпадат в депресия заради нещастна любов, защото, както вече ви казах, за тях успехът в спорта е най-важното. Всичко останало има къде-къде по-малко значение. Вярно, когато дойде една определена възраст, се случва… Но обикновено човек първо напуска спорта. Започва да си урежда живота, става треньор или педагог, намира си някакво друго занятие. Опитва се да се адаптира към новия живот. И едва после, ако нищо не излиза, може да изпадне в депресия. Но обикновено това води до пиянство, а не до самоубийства. Не, не че не се случва, дума да няма. Анечка Лазарева например на два пъти опита да се отрови, когато престана да играе.
— И нея ли я изгониха от отбора?
— Не, просто възрастта… Тя сама напусна. Но някак си животът й не се уреждаше. Аня много искаше да се омъжи. Знаете ли, това дори изглеждаше неприлично. Момичетата й се подиграваха. Тя беше някак… старомодна ли да го кажа… Смяташе, че ако един мъж е преспал с нея, значи има сериозни намерения. И ужасно се разстройваше, когато се оказваше, че не е така, че след два дни той вече я е забравил. Не умееше да бъде горда, моментално се влюбваше, следваше любимия си като кученце, не го оставяше нито за миг, изпълняваше всяко негово желание. Започваше да им прави подаръци, да ги кани у дома си, за да ги запознае с родителите си. Естествено момчетата бягаха от нея. За тях да преспят с момиче по време на лагер-сбор е нещо най-обикновено, там постоянно се създават кратковременни връзки и никой не си ги слага на сърце. А Анечка гледаше на всеки знак на внимание, дори на най-незначителния, като на предложение за брак. Покани я някое момче да танцуват, а тя вече си мечтае как той ще я ухажва и каква любов ще изживеят двамата чак до деня на сватбата. При това не се правеше на недостъпна, лесно стигаше до леглото, тоест в този смисъл беше съвсем съвременно момиче. Обаче каква мечтателка! Наивна, романтична, трогателна мечтателка. Но все пак, докато играеше, спортът беше за нея на първо място. А когато трябваше да напусне, тогава вече любовните й проблеми придобиха гигантски размери. Мисля, че тя дори малко откачи на тази тема.