— Ще ми напишеш ли отчета за командировката, а? Нали ти разказах подробно всичко, с което се занимавах в Краснодар. Обаче седна ли да пиша, губя толкова време и сили — ужас! По-добре да ги използвам за нещо полезно. Например за твоите удушени.
— Става — съгласи се Настя.
Да, при Гордеев можеше да се прави и така. За Житената питка винаги най-важен бе резултатът и той позволяваше на подчинените си да преразпределят задачите помежду си, стига това да се прави бързо, точно и ефективно. Как ли щеше да приеме тази практика новият Господар? Виктор Алексеевич се отнасяше с разбиране към обстоятелството, че Коротков, както между другото и Коля Селуянов, не могат да понасят бумащината и изцеждат от себе си писмените фрази с неимоверни усилия, като губят за това маса сили и време. Той прекрасно знаеше, че често Каменская пише техните отчети и доклади, защото го прави с лекота и бързо. В замяна на това самата Каменская, прочута с фантастичния си мързел и неприязънта си към пътуванията из целия град, използваше услугите на колегите си за получаване на информация.
Денят протичаше, както обикновено. Едва към шест и половина вечерта се случи нещо неочаквано. На бюрото на Настя звънна вътрешният телефон и гласът на Господаря произнесе:
— Имате ли сведение за годината с разбивка по райони?
— Още не. Всички материали за него са готови, трябва само да се оформят в един документ и да се направят графики за нагледност при сравняването — отговори Настя, която с всички сили се постара да скрие изумлението си.
— Такова сведение ми е нужно незабавно. Имате на разположение двайсет минути.
И толкоз. Той нямаше и сянка на съмнение, че заповедта ще бъде изпълнена. Е, и как да изпълни тази заповед? Трябва спешно да намери свободен компютър, и то не какъв да е, а с програми, позволяващи да се чертаят графики и диаграми. Докато се луташе из огромното здание на Градското управление в търсене на компютър, молеше да я пуснат да поработи половин час, трескаво съставяше текста и въвеждаше данните за очертаване на графиките, Настя с недоумение си мислеше: всъщност за какво е всичко това? Защо е толкова спешно? Сигурно от министерството се е получило поредното циркулярно писмо, подготвят колегите за приключването на годината. Не можа да измисли никаква друга причина за настойчивостта на началника. Годишно сведение със спешност „двайсет минути“ просто не би могло да потрябва за нищо друго. Че и с разбивка по райони… Не, министерството май няма нищо общо с това, то се занимава с цяла Русия, а за цяла Русия градските райони не са от значение. Там се преценяват цели области. Най-вероятно е свързано с ръководството на Градското управление на вътрешните работи. Вярно, и това е необичайно, защото ръководството на Градското управление никога не се е интересувало особено от аналитичната дейност. Тоест наистина си дава вид, че се интересува и открай време възлага съответните функции на щаба, но нивото на тази аналитичност е… пази боже! Обстоятелството, че ръководителите напълно се задоволяват с това ниво, говори за тяхната невзискателност и липса на настойчивост. Както впрочем и за факта, че не отдават никакво значение на аналитичната дейност и не намират никакъв смисъл в нея. Трябва да се е случило нещо изключително, щом им е потрябвал аналитичен материал, и то в срок от двайсет минути.
Естествено Настя не се справи със задачата в установения от началника срок. От отпуснатото й време петнайсет минути отидоха за търсене на свободен компютър. След още пет минути майор Каменская — като човек дисциплиниран — се обади на Господаря и докладва, че сведението не е готово и й трябват още двайсет-двайсет и пет минути. Господаря помълча, после каза, че очаква материала колкото може по-скоро, но гласът му беше такъв, сякаш току-що му бяха съобщили, че през цялата година няма да получава заплата. Настя разбираше, че шефът е недоволен. Ядосваше се, че се бави с изпълнението на спешната задача, нервираше се допълнително, грешеше и това я нервираше още повече. Най-сетне материалът беше готов и разпечатан. Тя събра листовете в папка и се завтече към кабинета на Мелник. Трийсетина метра преди вратата на началника забави крачка и опита да си поеме дъх, за да не застане пред строгия му поглед зачервена, разчорлена и запъхтяна. Още повече че в кабинета на Господаря можеше да има и външни хора.
Потропа учтиво, влезе в кабинета, където дълги години бе седял Виктор Алексеевич Гордеев, и остана като гръмната.