— Дадено — вика. — Върви кажи на оная, бясната, че не я ща!
— Няма какво да й казвам, ще дойдеш с мене да отидем в Настан да ви разостави ходжата, че да си гледаш кефа! — Отидохме в Настан, разведоха го, сетне му взехме друга една, крадохме я, ама не такава кражба, каквато бе първата: като я побарахме за плитките, и втаса…
Пък оная ми си даде двете лири и всичко там, каквото беше казала… Много жени съм влачил, ама тая, агов, се окачи на сърцето ми, ербап жена, където да я побараш — жена и артисва!
… Още я помня и съжалявам. Ама нали ти казах: едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш.