— Ах, мъжленце, трябва да хвърля и оцета.
— Не, женичке, не бива, може да ни издаде.
— Ах, мъжленце, не мога, много ми тежи.
— Ех, хвърляй го тогава, дявол да те вземе!
Тогава тя изляла оцета и той опръскал разбойниците. Те си рекли: „Роса пада вече“.
Най-сетне женичката си помислила: „Дали пък вратата не ми тежи много?“ и рекла:
— Мъжленце, трябва да хвърля и вратата.
— Не, женичке, не сега, може да ни издаде.
— Ах, мъжленце, не мога, много ми тежи.
— Не, женичке, дръж я здраво.
— Ах, мъжленце, ще я пусна.
— Ех — отговорило разсърдено мъжленцето, — пущай я тогава, дявол да те вземе!
Тогава вратата паднала с голям шум долу и разбойниците извикали:
— Дяволът слиза от дървото! — па си плюли на петите и оставили всичко, каквото носели.
Когато на заранта двамата съпрузи слезли долу, намерили своето злато и си го занесли в къщи.
Като се върнали у дома си, мъжленцето рекло:
— Женичке, сега ще трябва да бъдеш и прилежна, и работлива.
— Да, мъжленце, ще работя, ще ида на нивата да жъна.
Като отишла на нивата, женичката си рекла: „Дали да ям, преди да почна да жъна, или по-рано да се наспя? Я да хапна по-напред!“
Тогава тя се нахранила, па след яденето й се приспало, но не си легнала, а почнала да жъне. Ала както била сънлива, надрала си със сърпа всичките дрехи — и престилката, и роклята, и ризата. Когато се разсънила, видяла се почти гола и си рекла: „Дали съм аз, или не съм аз? Не, не съм аз!“ В това време вече се стъмнило. Женичката се завтекла в село, почукала на прозореца на мъжа си и повикала:
— Мъжленце!
— Какво има?
— Искам да зная дали женичката ти е вътре.
— Да, да — отговорило мъжленцето, — трябва вече да си е легнала и да спи.
— Добре — рекла си тя, — значи аз съм си в къщи — и побягнала обратно.
Вън от селото тя срещнала крадци, които се готвели да крадат. Отишла при тях и рекла:
— Аз ще ви помогна в кражбата.
Крадците си помислили, че тя познава мястото и се съгласили. Тогава женичката тръгнала пред крадците и викнала:
— Хора, имате ли нещо? Ние искаме да го откраднем!
Крадците си рекли: „Сега я наредихме!“ и поискали да се отърват от нея. Затова й казали:
— В поповата нива накрай село има ряпа, иди ни наскуби.
Женичката отишла на нивата и започнала да скубе, но понеже била ленива, никак не се изправяла. Минал в това време един човек, видял я, поспрял се и си помислил, че дяволът рови така из ряпата. Завтекъл се той в село и рекъл на попа:
— Дядо попе, във вашата нива е влязъл дяволът и скубе ряпа.
— Ах, Господи — отговорил попът, — аз съм с куц крак и не мога да ида да го прогоня.
Мъжът отвърнал:
— Аз ще те подпирам — и го повел навън от селото. Когато стигнали до нивата, женичката се изправила и се протегнала.
— Ай, дяволът! — извикал попът и двамината хукнали да бягат, а попът бягал с куция си крак по-бърже от човека със здравите крака, който го подпирал.