Струва си да се отбележи, че всяка осма анкетирана жена, но едва всеки петдесети мъж съобщават, че нямат сексуални нужди. На причините за това ще се върнем пак. Това се отразява на различната честота на желанията на партньорите за сношение.
| Отговори | Мъжът по-често, жената по-рядко | Еднакво двамата партньори | Мъжът по-рядко, жената по-често |
|---|---|---|---|
| Жени | 55% | 29% | 11% |
| Мъже | 48% | 34% | 13% |
От съвпадащите отговори на двата пола следва, че в половината от двойките мъжът по-често е искащият, само в 1/8 от браковете е обратно и само 1/3 от двойките са напълно съзвучни в своите желания. Това сигнализира за потенциални конфликти, чиито по-дълбоки причини трябва да се разкриват и отстраняват. Тези разлики между половете не са непроменими природни явления.
Вече има достатъчно доказателства за изменчивостта на сексуалното усещане и за влиянието върху него на възпитанието, образованието, условията на живот, на обществените условия в най-широк смисъл на думата.
Желанието да бъдем щастливи и в най-интимния човешки контакт е изпълнимо. Това, че неговото изпълнение все още не е станало действителност за всеки гражданин на нашата страна, е предизвикателство към онези, които са призвани да помагат на другите със своята професионална подготовка и науката. Само тогава може да бъде гарантирано записаното в основния закон на нашето общество право на всеки човек на всестранно и хармонично развитие на личността. Лекарите, психолозите и педагозите са призвани да предотвратяват задръжките и конфликтите в интимната среща и да помагат за преодоляване на появили се затруднения. Това става толкова по-добре, колкото по-ясно засегнатият познава себе си и общественобиологичните предпоставки на своето съществувание, колкого по-ясно той е разбрал взаимната зависимост между жизнения процес и междучовешките отношения. Така става възможно той да овладее съзнателно своето човешко съществувание, от което интимната близост между жената и мъжа е важна съставна част, и да го направи щастливо.
С намерението да помогнем на мноло хора да решат своите сексуални проблеми и с надеждата, че всеки читател правилно ще разбере нашата загриженост, предадохме тази книга за публикуване в края на 1969 година. Последвалите седем нови издания въпреки значителния им тираж веднага биваха разграбвани. Засвидетелствуваната по такъв начин нужда от информация на по-широки кръгове от населението не учудва, защото почти всеки човек по свой начин е лично заинтересован от тази проблематика.
В над хиляда читателски писма издаването на тази книга без изключение беше приветствувано и усилията ни за подобряване на интимните отношения между хората се оцениха като полезни.
Всички глави на новото издание бяха преработени според съвременното състояние на науката. Отделни маловажни пасажи са заличени за сметка на внесени нови съвети, което разширява консултативния характер на книгата.
I. Основи на половия живот
Глава 1
ПРИРОДНИ И КУЛТУРНИ ПРЕДПОСТАВКИ НА ЧОВЕШКАТА СЕКСУАЛНОСТ
КОРЕНИ НА СЕКСУАЛНОСТТА
Съществена предпоставка за разбиране на човешката сексуалност е схващането на човека като обществено същество. При това не бива да се забравя, че човекът се е издигнал от животинския свят сам, чрез колективен труд. Биологични закономерност от предчовешката му история обаче са останали да действуват у него.
Един основен, присъщ на всички живи същества — растения, животни и хора — принцип е принципът за единството им с околната среда. Условията на околната среда и техните промени формират жизнения процес и дават на базата на вече съществуващото нови градивни елементи за крайно разнообразните форми на съществувание на живата материя. От гледна точка на дадения организъм, който остава жизнеспособен и се размножава, този принцип се проявява като приспособяване към естествената, а по-късно и към социалната среда.
Историята на възникването на сексуалността ни връща назад до ранните форми на живота. Една особеност на всички живи форми на материята е, че те се намират в непрекъсната обмяна на веществата с околната среда. При наличие на достатъчно „хранителни вещества“ въз основа на вътрешни биохимични закономерности те показват склонност към растеж по дадена форма (жизнена матрица). При променени условия те или загиват, или намират възможност за приспособяване чрез диференциране на жизнената матрица. Тази нова, променена форма на живот става от своя страна основа на по-нататъшен растеж, размножение и диференциране. Дълго преди диференцирането на растителните и животинските организми временното престояване в непосредствена близост на едноклетъчни живи системи ги е довело до размяна на аминокиселини и те станали по-приспособими към изменящите се условия на околната среда. Именно тези системи са преживявали.