Выбрать главу

Възникването на частната собственост и узряването на патриархата фактически довели до това, че в съответните общества жената функционирала като вещ и полово притежание. Тя станала прислужница на мъжа, подобна на един вид „домашно животно“ (Салер). В някои области на Индия допреди стотина години тя била изгаряна заедно с него, когато мъжът й, — неин собственик — умирал. По-рано Ислямът я осъди на пленничество в харема до края на живота. Можело е и може в някои народности тя да бъде купувана и продавана като вещ. Тя не е създадена само за удоволствие на мъжа, но и до днес трябва да търпи удари от него. Във всеки случай тя е трябвало да го слуша и до ден днешен в много страни чрез законите и брака тя му е подвластна.

От проучванията на Мийд знаем обаче, че „повечето свойства на характера, които обикновено се определят като мъжки или женски, са също така малко свързани с пола, както например облеклото, обноските и накитите, които в определени култури обществото е предписвало на единия или другия пол“. Авторката посочва, че поведението на половете и техните взаимоотношения се определят от ролята, която обществото им е наложило. От примера на известни жени от по-ранните столетия може да се съди, че жената е могла да развива своята личност само дотолкова, доколкото са й позволявали да се образова и да действува. Там, където обществото е ограничавало образованието и професионалната дейност на жените, те са били обективно безправни. Предоставена на мъжа и зависима от него духовно, икономически и юридически, жената е оставала настрана от производствения и културния живот. Ние бихме игнорирали фактите, ако искаме да приемем, че тази съдба на жената днес е ликвидирана навсякъде.

Не може да не се признае, че жената като домакиня и майка често работи повече и по-тежко от някой мъж в неговата професия и чрез своя решаващ принос във възпитанието на децата допринася много за културното развитие на обществото. Където обаче на нея е предоставена само тази роля, на разгръщането на нейната личност, на правното и признание и на самочувствието и са поставени граници, които препятствуват развитието и на брачните отношения.

Мнимата малоценност на жената и пониженото самочувствие са й били изкуствено натрапени и са произлезли от нейното реално място в обществото. Разбира се, имало и има и при тези условия добри и хармонични бракове, в които жената се радва на човешко внимание и пълно признание. Но те се дължат на образаванието й и на възможностите й за избор. От тях са произлезли изискванията към мъжа и към неговото държание, а не от обективните обществени отношения. Simone de Beauvoir казва: „От най-старите времена на патриархата те (мъжете) намериха за полезно да държат жената в състояние на зависимост; техните закони бяха насочени срещу нея.“ И на друго място: „Икономическата привилегия, която притежават мъжете, тяхното социално значение, предимството на омъжената жена (пред неомъжената), ползата от мъжката закрила, всичко това довежда жените дотам, че те горещо желаят да се харесат на мъжете. Общо взето, те се намират още в състояние на подчиненост. От това следва, че жената не се признава и не се цени като личност, а като това, което тя е в очите на мъжа.“

Всички тези констатации достигат връх в познанието, че развитието на личността на всяка жена зависи от нейното пълно обществено равноправие. Само там, където има еднакви възможности за развитие и използуваме на нейните способности, където тя поставя високи изисквания към живота, жената ще използува съответни критерии и при избора на своя партньор.

Професионалната дейност на жената в развитото социалистическо общество не е израз на повишена нужда от работна сила или само средство за достигане по-висок жизнен стандарт в семейството. Тя съдържа за всяка отделна жена значението на една обективно и субективно осмислена обществена дейност, едно разгръщане на нейната личност и заедно с това — развитие на отношението й към мъжа и към децата. С други думи, правото на професионален труд е основна предпоставка за среща на равноправни хора и в любовта.

Затова в социалистическата конституция на ГДР се казва: „Мъжът и жената са равноправни и имат еднакво юридическо положение във всички области на обществения, държавния и личния живот. Поощряването на жената, особено в професионалната квалификация, е обществена и държавна задача.“ „Уважението и защитата на достойнството и свободата на личността са задължения за всички държавни органи, всички обществени сили и всеки отделен гражданин.“ „Свободен от експлоатация, подтискане и икономическа зависимост, всеки гражданин има еднакви права и разностранни възможности да развие своите способности в пълен размер и по свободно решение да разгърне безпрепятствено всичките си сили за благото на обществото и за своя собствена полза в социалистическото общество. Така той осъществява свобода и достойнство на своята личност.“