Признаването на равна нравствена стойност на всеки човек означава да се признае равностойност и право на еднакво уважение на половете. Равностойността обаче не трябва да се смесва с еднаквост. Половете са съвсем различни. Тази разлика изпъква не само в различните физиологични функции при размножението, но засяга дълбоко психичната структура, света на чувствата и преживяванията на мъжа и жената. Точно поради тази нееднаквост нараства онова напрежение, което влече половете един към друг, за да търсят и намират един в друг своето допълнение.
Ние сме съгласни с Битигхьофер и Мисгелд, че въпреки всичко телесно и психическо, което различава мъжа от жената, най-важното човешко качество е общо за тях — те са обществени същества. Техните нужди, интереси и цели са определени по един и същ начин от обществото и класата, на която принадлежат. Затова разликите между половете не са обективни основания за различна нравствена оценка на мъжа и жената. Само някои отклонения в дееспособността на жената са природно обусловени и не бива да бъдат пренебрегвани поради криво разбрано равноправие. Други, все още проявяващи се разлики, например в научнотехническите способности и постижения на мъжа и жената, не се коренят във вечната „същност на жената“. Те са резултат от идеологическото въздействие на подчиненото положение, което е било определено на жената в обществения живот в продължение на векове и от пониженото самочувствие, което е било погрешно възпитавано у нея от околната среда. Размерът на нравствената стойност на един човек се определя не от неговия пол, а от неговите заслуги като личност при решаване на обществени задачи, при формирането на неговия индивидуален живот.
В обичайните отношения на взаимна любов равноправието на мъжа и жената означава, че те взаимно си помагат да израснат като всестранно развити личности със здрав характер. Преди всичко в брака е необходимо да се регулират всички дела в съвместния живот и развитието на личното в двустранно разбирателство. Мъжът е задължен да бъде внимателен и да е готов да помага, за да може жената да съчетае професионалното развитие и обществената си дейност с майчинството. Възпитанието на децата задължава еднакво двамата родители. Равноправието в отношенията между половете по-нататък означава:
• че вече не е валиден старият, частнособственически принцип „Жената е подвластна на мъжа“;
• че в любовта и брака жената има еднакво право на начин на живот, формиран според нейната индивидуалност;
• че и в половите отношения жената не е само обект на мъжа, а има същото право на задоволяване, както и той;
• че в любовта не бива да има егоизъм, а двамата да вземат и да дават по равно.
Ленин казал в един разговор с Клара Цеткин: „В сексуалния живот се проявява не само даденото от природата, а и култивираното…“
По-нататък ще разгледаме последователно даденото от природата и култивираното.
ПРИРОДНИ РАЗЛИКИ МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА (ПОЛОВИ КЛЕТКИ, ХОРМОНИ, ПОЛОВИ ОРГАНИ, ТЕЛОСЛОЖЕНИЕ)
Диференцирането на човека на мъж и жена, свързано с произхода му от животинския свят, означава още, че във всеки отделен индивид се отразява цялата история на развитието. Съгласно биологичния закон на Хекел всеки човек преминава в своето индивидуално развитие (онтогенеза) не само главните етапи на развитие на живата материя — от едноклетъчно живо същество, през временно съществуване в околоплодната течност като дишащ с хриле организъм, до пълното оформяне като „живеещо на земната твърд, дишащо въздух животно“. В организма си той има всички степени на образувалите се преди него основни форми на съществуване на живата материя, обединени в една цялостна система, в която всички отделни елементи зависят от жизнената дейност на другите.
Какъв пол ще има плодът на зачатието — детето, след раждането си, се решава още в оня миг, в който се съединяват семенната клетка и яйцеклетката.
Както е известно, нашият организъм се състои от много милиарди клетки. Във всяка клетка на човешкото тяло се намират 46 хромозоми; 44 от тях са винаги налице като двойки, т.е. като 22 чифта с почти еднаква форма и големина. При жената хромозомите от двадесет и третата хромозомна двойка също са еднакви — това са т.нар. Х-хромозоми. При мъжа обаче тази двойка се състои от нееднакви хромозоми, а именно от една X- и една У-хромозома.