Аз се напивах и ми беше приятно.
— И никой ли не обели нито дума? — за стотен път изрева той насреща ми.
Аз отпих поредния гълток, размахах ръка насреща му и го погледнах тъпо.
— Нито дума, шефе — отвърнах глуповато. — Иначе пръв щях да ти кажа. Всички умряха някак изведнъж.
Той сграбчи челюстта си и се опита да я изкърти.
— Много странно — рече многозначително. — Четирима мъртъвци на пода, а ти дори без драскотина.
— Ами аз бях единственият — подсетих го, — който лежеше на пода, докато всички все още бяха живи.
Той хвана дясното си ухо и го заскуба.
— От три дни си тук — заяви, — и през тях станаха повече престъпления отколкото през последните три години. Това не е човешко. Сигурно сънувам кошмари.
— Нямам никаква вина, шефе — изломотих. — Дойдох тук да търся едно девойче. И все още го търся, между другото. Не съм казал на Светеца и сестра му да се скрият във вашия град. Щом го надуших, веднага те уведомих, въпреки че твоите собствени ченгета не го бяха сторили. Не съм застрелял доктор Съндстранд и не бих го направил, преди да се опитам да измъкна нещо от него. И досега нямам представа защо онази преоблечена сестра беше внедрена там.
— Нито пък аз — изрева Фулуайдър. — Но моята службица е разклатена. Като преценявам шансовете си, по-добре е да ида за риба още сега.
Аз гаврътнах още едно и радостно хълцукнах.
— Не говори така, шефе — замолих го. — Ти прочисти града веднъж и пак можеш да го направиш. В случая просто имаше малшанс.
Той се завъртя из кабинета си и се опита с юмрук да пробие дупка в стената. После отново се пльосна на стола си. Изгледа ме зверски, посегна към бутилката уиски, но не я докосна, сякаш съдържанието й щеше да му се отрази по-добре в моя стомах.
— Ще сключа с теб една сделка — изръмжа. — Ти изчезваш обратно в Сан Анджело, а аз забравям, че пистолетът ти е продупчил Съндстранд.
— Не е хубаво да говориш така на човек, който се опитва да си изкарва прехраната, шефе. Нали знаеш защо беше именно моят пистолет.
Лицето му отново стана сиво, за миг. Изгледа ме така, сякаш ми взимаше мярка за ковчег. После настроението премина, той плесна по бюрото и каза сърдечно:
— Добре, Кармади, не бих могъл да постъпя така, ти си прав. Нали все още не си открил онова момиче? Окей, сега се върни в хотела и си почини. Нощес ще поработя върху случая и ще се видим сутринта.
Изцедих последните капки от бутилката в гърлото си. Чувствах се прекрасно. Два пъти му стиснах ръцете и се изтътрузих от кабинета му. Силни крушки ослепително осветяваха целия коридор.
Свлякох се надолу по стълбите и заобиколих сградата отзад, където се намираше полицейският гараж. Синият ми крайслер отново си беше у дома. Престанах да се правя на пиян и по страничните улички излязох на крайбрежния булевард и се отправих към двата кея с увеселителните заведения и Гранд хотел.
Вече се свечеряваше. По кейовете заблестяха светлини. Яхтичките, които се клатушкаха на котва в яхтеното пристанище, също започваха да осветяват мачтите си. Мъж, изправен до бял навес със скара, обръщаше цвъртящите наденички с дълга вилица и подвикваше:
— Лапай, народе! Тук са топлите наденички! Лапай, народе!
Запалих цигара и се загледах в морето. Съвсем неочаквано някъде доста навътре блеснаха светлините на голям кораб. Наблюдавах ги внимателно, но те не помръдваха. Приближих се до продавача на наденички.
— Закотвен ли е? — попитах и посочих към кораба.
Той погледна иззад ъгъла на павилиончето си и с отвращение сбърчи нос.
— По дяволите! Това е „Пътник за никъде“ — комарджийският кораб. Така му викат, защото изобщо не се движи. Да, сър, това е прочутият „Монтесито“. Ако в „Танго“ мошениците не ти стигнат, опитай там. Какво ще кажеш за една топла наденичка?
Поставих монета на тезгяха му.
— Хапни и ти една — казах тихо. — Откъде отплават водните таксита?
Нямах пистолет. Върнах се в хотела да си взема резервния.
Умиращата Даяна бе казала „Монти“. Може би не й бе стигнало времето да изрече „Монтесито“.
Прибрах се в хотела, легнах и заспах като упоен. Когато се събудих беше осем часът и умирах от глад.
На излизане от хотела ме проследиха, но не за дълго. Просто в малкото и чисто градче имаше твърде малко престъпност, за да го правят добре.
X
За четирийсет цента ме возиха цяла вечност. Водното такси — стар скутер без отличителни знаци — се плъзна между закотвените яхти и заобиколи вълнолома. Морето ни удари. Единствената компания, с която разполагах, като изключим закоравелия гражданин на кормилото, бяха две влюбени двойки, които се закълваха по лицата още щом мракът ни обгърна.